Европейският съюз трябва да увеличи натиска върху Русия и да предприеме допълнителни мерки срещу хибридните действия на Москва на територията на Европа. Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас пред Европейския парламент, пише NOVA.
Според нея поведението на Кремъл показва, че Русия не само не намалява интензивността на войната срещу Украйна, но едновременно с това увеличава и натиска срещу европейските държави.
Калас предупреди, че Европа е изправена пред постоянно нарастващ брой хибридни действия, които могат да включват саботажи, кибератаки, дезинформационни кампании, нарушения на въздушното пространство, атаки срещу критична инфраструктура и други операции под прага на открит военен конфликт.
Именно подобни действия са сред темите, които Европейският парламент обсъжда тази седмица. Според институцията през последните години се наблюдава ескалация на руски хибридни операции, включително инциденти с дронове, саботажи на инфраструктура и подводни кабели, кибератаки и различни операции за дестабилизация.
По думите на Калас международните опити за намиране на изход от войната не са довели до промяна в поведението на руския президент Владимир Путин.
Тя заяви, че ако Москва е готова да поема все по-големи рискове, отговорът на Европа трябва да бъде увеличаване на цената, която Русия плаща за действията си.
Освен продължаване на военната и финансовата подкрепа за Украйна и допълнителни санкции срещу Кремъл, Калас постави специален акцент върху достъпа на руски граждани до Европейския съюз.
Сред възможните мерки тя посочи по-строг контрол върху движението на руски дипломати в Шенгенското пространство, ограничения върху издаването на визи на бивши руски военнослужещи и преразглеждане на режима за туристически визи за руски граждани.
В началото на септември Калас вече заяви, че сред държавите членки има широка подкрепа за ограничаване на туристическите визи за руснаци. Европейската комисия също потвърди, че въпросът се обсъжда, но към момента няма въведена обща забрана за всички руски туристи.
Тласък на дискусията даде и опитът за атака с дрон на летището в Лайпциг/Хале в Германия. Европейски представители определиха случая като част от нарастващата руска хибридна активност, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще засили натиска срещу Москва.
Според Калас визовите ограничения трябва да бъдат разглеждани не само като политически инструмент, а и като мярка за сигурност. Целта, по думите ѝ, е да се намали възможността хора, свързани с руски структури, да влизат свободно в ЕС и да участват в саботажни или други враждебни операции.
Върховният представител призова европейските държави да подобрят и обмена на разузнавателна информация помежду си.
Друг акцент е използването на нови технологии и изкуствен интелект за откриване и противодействие на руската дезинформация и кампаниите за влияние.
Предизвикателството пред ЕС и НАТО остава фактът, че голяма част от хибридните операции се извършват в така наречената „сива зона“ – достатъчно сериозни са, за да създадат рискове и щети, но остават под прага на конвенционално военно нападение.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът разполага с инструменти за отговор на подобни действия, но подчерта, че част от мерките няма да бъдат публично оповестявани.
По време на свое изказване в Германия той уточни, че НАТО разполага с различни варианти за реакция и те невинаги ще бъдат видими. Рюте посочи като пример мисията Baltic Sentry и действията срещу руския „сенчест флот“, чрез които Алиансът се опитва да увеличава цената за Москва.
Според генералния секретар най-силният отговор на руските хибридни действия остава продължаването и увеличаването на подкрепата за Украйна.
Той предупреди, че една от целите на подобни операции е именно да разделят европейските общества и да отслабят политическата воля за подкрепа на Киев.
Позицията на НАТО е, че реакцията трябва да бъде обратната – повече помощ за Украйна и по-висока готовност за защита на европейската инфраструктура и територия. Само дни по-рано Рюте призова съюзниците да ускорят предоставянето на военна помощ на Киев, като подчерта, че забавянията струват човешки животи.
Така ЕС постепенно разширява обсъжданите инструменти срещу Москва – от класически икономически санкции и военна помощ за Украйна до ограничения върху пътуванията, засилено разузнавателно сътрудничество и противодействие на саботажи и дезинформация.
Основният въпрос пред европейските държави сега е докъде могат да стигнат тези мерки и дали 27-те членки ще постигнат съгласие за общ подход към руските туристически визи.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!