Европейската комисия подготвя предложение за отпускане на нов заем в размер на 45 млрд. евро за Украйна, който ще бъде обезпечен чрез общия бюджет на Европейския съюз. Целта е да се покрие част от нарастващия финансов недостиг на Киев през следващата година, съобщава „Financial Times“, позовавайки се на четирима запознати с плана източници.
Предложението се очаква да бъде представено на държавите членки в сряда. То идва на фона на задълбочаващите се финансови затруднения на Украйна и очакванията страната да преживее най-тежката си зима от началото на пълномащабната руска инвазия.
Европа избра кой ще я представлява в мирните преговори за Украйна
Прогнозите сочат, че през следващата година Киев ще има недостиг на средства от около 70 млрд. евро. Европейската комисия вече е поела ангажимент да осигури две трети от необходимото финансиране, като призовава останалите западни съюзници също да увеличат подкрепата си.
Новият заем ще бъде обезпечен с общия бюджет на ЕС
Според източниците на „Файненшъл таймс“ механизмът за отпускане на новите 45 млрд. евро ще бъде същият като използвания миналата година за осигуряването на заем от 90 млрд. евро за Украйна.
Тези средства трябваше да покрият финансовите нужди на страната за настоящата и следващата година. Увеличените разрушения вследствие на руските атаки обаче са задълбочили недостига на средства и са наложили търсенето на допълнително финансиране.
Новото предложение ще изисква одобрението на всички 27 държави членки. Чехия, Словакия и Унгария вече получиха освобождаване от плащането на лихвите по предишния заем от 90 млрд. евро. Сега тези три държави, заедно с България, са заявили, че не желаят да участват в бъдещото финансиране на Украйна.
Германия заплашва с вето върху бюджета на ЕС
Разногласията около помощта за Киев предизвикаха напрежение между европейските правителства. Германският политик Фридрих Мерц миналата седмица заплаши да блокира съгласието за общия бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г., ако всички държави членки не поемат ангажимент да участват във финансирането на Украйна през следващата година и след това.
Германия е най-големият нетен вносител в бюджета на Европейския съюз, както и най-големият двустранен донор на Киев в Европа. За разлика от нея четирите държави, които настояват да бъдат освободени от финансовия ангажимент, са нетни получатели на европейски средства.
Според три източника на финансовото издание заплахата на Мерц е довела до обвързване на двата въпроса – бъдещата помощ за Украйна и дългосрочния бюджет на ЕС.
Идеята е по този начин да се ограничи възможността отделни държави да блокират бъдещото финансиране за Киев чрез вето. Страните, които разчитат на европейски средства, биха били поставени пред избора дали да подкрепят помощта за Украйна, или да рискуват забавяне и блокиране на следващия общ бюджет.
„Това повишава залозите, но означава също, че няма как тези въпроси да се решават паралелно. Става въпрос за една голяма сделка“, коментира един от източниците на „Файненшъл таймс“.
Лидерите на ЕС ще обсъдят двата въпроса на срещата на върха в Брюксел на 26 и 27 ноември. Целта е решенията за финансирането на Украйна и бъдещия бюджет на Съюза да бъдат постигнати до края на годината.
Чехия предупреждава срещу обвързването на двата въпроса
Подходът на Берлин обаче среща съпротива и сред други европейски правителства.
В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща чешкият министър-председател Андрей Бабиш изразява несъгласие с поставянето на помощта за Украйна като условие за приемането на следващия бюджет на ЕС.
„Споразумението за бъдещото финансиране на Украйна не може да бъде поставяно като предварително условие за приемането на следващия бюджет на ЕС“, пише Бабиш.
Той допълва, че Европейският съюз трябва да запази възможността самостоятелно да определя и финансира дългосрочните си политики и приоритети, независимо от развитието на ситуацията.
Опасения има и сред държави, които подкрепят Киев. Ирландският премиер Михол Мартин призна, че обвързването на помощта за Украйна с бюджетните преговори буди притеснения.
„Някои страни сега обвързват въпроса с преговорите за бюджета на ЕС, което буди у мен известни притеснения, макар да разбирам защо го правят – някои държави са направили много значителни вноски“, заяви Мартин по време на срещата на европейските лидери миналата седмица.
Предстоящите избори могат да затруднят подкрепата за Киев
В Брюксел и Берлин се опасяват, че осигуряването на дългосрочно финансиране за Украйна ще става все по-трудно заради предстоящите избори в Испания, Франция, Италия и Полша.
Особено внимание привлича политическата ситуация във Франция, където лидерът на крайната десница Марин льо Пен води в социологическите проучвания преди президентските избори през април 2027 г.
Тя вече заяви, че ще прекрати подкрепата за Украйна, ако наследи Еманюел Макрон на президентския пост.
Същевременно част от европейските представители предупреждават, че натискът върху държавите членки чрез обвързването на двата бюджета може да има обратен ефект. Според тях подобен подход рискува да бъде възприет като форма на изнудване и да задълбочи разделенията в Съюза.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!