Управляващите от „Прогресивна България“ се отказват само от част от предложените промени, свързани с хората с увреждания. Въпреки публично обявеното оттегляне на спорния законопроект за личната помощ, текстовете, които предвиждат промяна в начина на освидетелстване от ТЕЛК, продължават да стоят в парламентарната програма. Това показва проверка на вестник „Сега“.
Случаят предизвика сериозно напрежение сред хората с увреждания, техните близки и организациите, които защитават правата им. Поводът беше законодателен пакет, внесен без предварително обсъждане със засегнатите групи. Първоначално общественото внимание беше насочено основно към предложенията за промяна на условията на труд и заплащането на личните асистенти. След реакциите на засегнатите и на опозицията управляващите обявиха, че оттеглят тези текстове и ще започнат разговори с организациите.
На парламентарния сайт действително беше отбелязано, че законопроектът за личната помощ е оттеглен. Това обаче не важи за промените в Закона за здравето, които са част от същия пакет. Именно те засягат процедурата за определяне на степента на увреждане и условията, при които гражданите получават експертно решение от ТЕЛК.
Предложенията предвиждат въвеждането на комплексна оценка, при която да се отчита не само медицинската диагноза, но и функционалният дефицит, както и възможността на човека да се справя самостоятелно с ежедневните си дейности. Така оценката би трябвало да обхваща по-широко отражението на здравословното състояние върху реалния живот на пациента.
В пакета има и текстове, които биха могли да подобрят контрола върху процедурата. Сред тях е предвиденото експертните решения да се издават единствено въз основа на електронните медицински документи, налични в здравното досие на лицето в Националната здравноинформационна система. Идеята е да се ограничи възможността за злоупотреби и манипулиране на медицинската документация.
Проблемът обаче не е само в съдържанието на предложенията, а и в начина, по който са внесени. Според публикацията на „Сега“ промените са прокарани през народни представители, вместо да бъдат подложени на предварително обществено обсъждане. Така организациите на хората с увреждания не са получили възможност да участват в подготовката на текстове, които пряко засягат техните права и достъпа им до социална подкрепа.
Това поражда и въпроси за съответствието на процедурата с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Международният документ задължава държавите да се консултират тясно с хората с увреждания и активно да ги включват в процесите на вземане на решения по въпроси, които ги засягат. От сдружение „Мостове“ вече са предупредили, че могат да сезират международни институции за случващото се в България. Организацията и други представители на гражданския сектор настояват всички промени да бъдат изтеглени, а след това да започне реален обществен дебат.
Оттеглянето само на част от законодателния пакет оставя и съществен финансов въпрос без отговор. В проектобюджета за 2027 г. са заложени 228,7 млн. евро икономии от ТЕЛК. Тази сума поставя допълнителен акцент върху мотивите за предлаганата реформа и върху евентуалното ѝ отражение върху хората с увреждания.
Предстои да стане ясно как управляващите ще обяснят заложените икономии, какво точно ще се промени в системата на ТЕЛК и дали ще се съобразят с настояването на организациите за оттегляне на целия пакет и провеждане на консултации.
Какво точно се променя при ТЕЛК?
Според внесените текстове реформата цели да промени досегашния модел на медицинска експертиза. Вместо оценката да се основава предимно на диагнозите и определените проценти, ще се отчита и доколко заболяването ограничава реалните възможности на човека.
Предвидената комплексна оценка включва няколко основни направления: придвижване, ориентация, комуникация, самообслужване, възможност за извършване на ежедневни дейности и трудоспособност. Резултатите трябва да бъдат отразени в електронна карта за медицинска оценка на функционалното състояние.
Друга съществена промяна е преминаването към използване на електронната медицинска документация в Националната здравноинформационна система. Според представените мотиви това трябва да ограничи възможностите за използване на фиктивни епикризи, изследвания със задна дата и медицински документи, които не могат да бъдат проследени в електронната система. Предвижда се и насочването към ТЕЛК да става чрез електронно медицинско направление и протокол от лекарска консултативна комисия.
www.24chasa.bg+2
Тези предложения имат потенциал да подобрят прозрачността и контрола върху медицинската експертиза. Това обаче не премахва необходимостта от обсъждане на начина, по който новите критерии ще бъдат прилагани, особено когато става въпрос за достъпа до пенсии, социални услуги и подкрепа за хората с увреждания.
Важно е да се направи и едно разграничение: предложените промени в Закона за здравето не означават, че вече са променени правилата за издаване на ТЕЛК или че съществуващите експертни решения автоматично се обезсилват. Става дума за законодателни предложения, чиято съдба предстои да бъде решена.
Защо се поставя въпросът за Конвенцията на ООН?
Член 4, параграф 3 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания предвижда държавите да провеждат тесни консултации със самите хора с увреждания и да осигуряват активното им участие чрез организациите, които ги представляват, когато се разработват законодателни и политически решения, засягащи техния живот.
Именно това задължение е в основата на критиките към начина, по който са внесени законопроектите. Дори когато една реформа има за цел да подобри контрола и да ограничи злоупотребите, липсата на предварителен диалог с хората, които ще бъдат пряко засегнати, поставя въпроси за прозрачността и съобразяването с международните ангажименти на България.
EUR-Lex+2
Още един важен момент е финансовият аспект. Посочените в публикацията 228,7 млн. евро икономии от ТЕЛК в проектобюджета за 2027 г. изискват конкретно обяснение. Необходимо е да стане ясно как са изчислени тези средства, каква част от тях се очаква да произтичат от ограничаване на злоупотреби и дали се предвижда намаляване на разходите за подкрепа на хората с увреждания.
Коментар на "Господарите"
Реформата в ТЕЛК е тема, която засяга стотици хиляди български граждани и техните семейства. Затова всяка промяна в системата трябва да бъде внимателно подготвена, ясно обяснена и обсъдена с хората, чиито права и ежедневие ще засегне.
Ограничаването на злоупотребите с медицински експертизи е напълно легитимна цел. Използването на електронни здравни досиета и въвеждането на по-ясни критерии за оценка могат да бъдат стъпка към по-прозрачна и ефективна система. Но борбата с измамите не бива да се превръща в основание за създаване на допълнителни пречки пред хората, които действително се нуждаят от подкрепа.
Още по-притеснителен е подходът, при който законодателни промени с толкова сериозно обществено значение се внасят без предварителен диалог със засегнатите. Хората с увреждания не трябва да разбират за промени, които могат да определят достъпа им до права и услуги, едва след като законопроектите вече са внесени в парламента.
Оттеглянето на част от предложенията показва, че общественият натиск има значение. Но то не решава останалите въпроси. Управляващите дължат отговори за бъдещето на реформата, за заложените бюджетни икономии и най-вече за гаранциите, че никой няма да загуби полагаща му се подкрепа заради промени в административните процедури.
Защото ефективната система за медицинска експертиза не се измерва само с това колко пари спестява държавата, а и с това доколко защитава хората, за които съществува.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!