Храните у нас са поскъпнали с 54% за пет години

България е на второ място в Европейския съюз по поскъпване на храните и безалкохолните напитки за последните пет години. Цените у нас са се увеличили с цели 54% между август 2021 г. и август 2026 г. Това показва анализ на Euronews, изготвен въз основа на данни на Евростат.

По-голямо поскъпване е отчетено единствено в Унгария, където цените са скочили с 57%. Непосредствено след България се нарежда Румъния с увеличение от 53%.

За сравнение, средното поскъпване на храните и безалкохолните напитки в Европейския съюз за същия период е 34%. Това означава, че увеличението на цените у нас значително надвишава средноевропейското равнище, пише „Сега“.

На другия полюс е Кипър, където храните са поскъпнали с 21% за пет години – най-малкото увеличение сред държавите от ЕС.

Сред големите европейски икономики Франция отчита увеличение от 25%, Италия – 30%, Германия – 34%, а Испания – 35%.

Ако разгледаме по-широк кръг от 35 европейски държави, Швейцария се отличава с увеличение от едва 5%.

Данните показват значителни различия в темповете на поскъпване на храните в отделните държави.

Особено показателно е сравнението между страните, които използват еврото, и тези, които са запазили националните си валути.

Унгария и Румъния, които са извън еврозоната, отчитат едни от най-големите увеличения на цените. Същевременно Кипър, който използва единната европейска валута, регистрира най-малкото поскъпване в ЕС.

България прие еврото на 1 януари 2026 г., докато разглежданият период обхваща пет години. Следователно по-голямата част от отчетеното увеличение на цените у нас е настъпила преди въвеждането на единната валута.

Това сравнение показва, че значително поскъпване може да се наблюдава както в държави от еврозоната, така и извън нея. Самите данни обаче не са достатъчни, за да се установи какъв точно ефект е оказало приемането на еврото върху цените в България.

Според анализа увеличението на цените на храните в Европа е започнало още преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Войната обаче допълнително е засилила натиска върху европейските пазари.

Поскъпването на енергията, торовете и транспорта, както и нарушенията в международните доставки, са увеличили разходите за производство и разпространение на хранителни продукти.

Тези допълнителни разходи постепенно са се отразили върху крайните цени, които потребителите плащат в магазините.

Влияние оказват и специфичните икономически условия в отделните държави, включително производствените разходи, конкуренцията и развитието на доходите.

Храните поскъпват, но какво се случва със заплатите?

Анализът на Euronews разглежда не само увеличението на цените, но и промените в покупателната способност на европейците.

За целта изданието сравнява какво количество храна може да бъде закупено с една брутна месечна минимална заплата през август 2021 г. и август 2026 г.

Резултатите разкриват интересна тенденция. В повечето от изследваните 26 държави минималните възнаграждения са се увеличили по-бързо от цените на храните.

Сред тях е и България, където според анализа покупателната способност на минималната заплата спрямо храните се е повишила с над 20%.

Това означава, че въпреки значителното поскъпване на продуктите, с една брутна минимална заплата през август 2026 г. може да бъде закупено по-голямо количество храна, отколкото пет години по-рано.

Важно е обаче да се уточни, че сравнението използва брутните възнаграждения. То не отчита данъците, осигуровките, жилищните разходи и останалите задължителни плащания на домакинствата.

Следователно увеличението на покупателната способност спрямо храните не означава непременно, че общият жизнен стандарт на хората се е подобрил в същата степен.

Ситуацията не е еднаква в цяла Европа.

От анализираните 26 държави в три е отчетено намаляване на количеството храна, което може да бъде закупено с една брутна минимална заплата.

Най-големият спад е в Малта – 6%. Следват Испания с 5% и Франция с 4%.

Обратната тенденция се наблюдава в Сърбия и Черна гора, където покупателната способност на минималните възнаграждения спрямо храните се е увеличила с 37%.

Сред държавите, в които също се отчита значително подобрение, са Хърватия, Албания, Румъния, Унгария, България и Литва.

Любопитни са и данните за увеличението на самите минимални възнаграждения.

В Унгария, където храните са поскъпнали най-много в ЕС, минималната заплата е нараснала с 93% за разглеждания период.

В Германия увеличението е 46%, в Испания – 29%, а във Франция – 20%. Промените са измерени в съответните национални валути.

За България остават две важни констатации – храните са поскъпнали значително повече от средното за Европейския съюз, но покупателната способност на брутната минимална заплата спрямо тях също се е увеличила.