Сирене с над 65% вода и надценки до 140%: За какво плащаме всъщност? (видео)

Сирене с необичайно високо водно съдържание и търговски надценки, достигащи между 80% и 140% – това са част от проблемите на пазара на млечни продукти. Темата коментираха председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров и Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“.

Според двамата експерти предизвикателствата пред потребителите не се изчерпват с високите цени. Въпросът е и какво качество получават срещу парите си и как се разпределя стойността между производители, посредници и търговци. Проверка на „Активни потребители“ на продукти, предлагани по инициативата „Кошница с грижа“, е установила сирене с необичайно високо съдържание на вода. По думите на Богомил Николов съмнително ниските цени са провокирали организацията да вземе проби за изследване.

„Още в първата седмица видяхме цени, които бяха съмнително ниски. Казахме си, че това не може да бъде, и взехме проби. Оказа се, че ниската цена е за сметка на водата“, обясни той за bTV.

Николов посочи, че един от факторите, които могат да повлияят на водното съдържание, е съкращаването на периода на зреене. Когато сиренето бъде пуснато на пазара преди да е преминало необходимия технологичен процес, то може да задържи повече вода.

„Ако по технология сиренето трябва да зрее 45 дни, вие на седмия ден го изкарвате на пазара. То още не се е освободило от излишната вода“, заяви Николов.

Димитър Зоров посочи, че според стандартите, на които се позовава, нормалното водно съдържание на бялото саламурено сирене е около 54%. При значително по-високи стойности сравнението на цените може да бъде подвеждащо.

„Когато имате 70% вода, сравнението на цените е изключително некоректно“, коментира той.

Според Зоров подобни продукти не осигуряват същата хранителна стойност като правилно произведеното и узряло сирене.

Другият основен проблем според Димитър Зоров е натискът върху производителите да предлагат все по-ниски доставни цени, докато крайните цени за потребителите остават високи.

България води по ръст на цените на горивата в ЕС

„Една от основните причини е притискането на производителя за по-ниски цени, а същевременно надценките растат“, заяви той.

Зоров твърди, че при някои млечни продукти търговските надценки в България достигат между 80% и 140%, докато в други европейски държави са значително по-ниски.

„В Европа чуваме за надценки от 25–30%. В България – 100–140%. Какво правим ние? Убиваме потребителя“, коментира представителят на бранша.

По думите му натискът за ниски изкупни цени може да създава условия за предлагане на по-евтини продукти с компромиси в качеството. Това поставя в неизгодна позиция и производителите, които спазват технологичните изисквания и инвестират в качествена продукция.

Зоров настоя за въвеждане на таван на търговските надценки при търговците на дребно и посредниците на едро. Той даде за пример Гърция, където според него се прилагат ограничения върху надценките на определени стоки.

„Това не е свободна пазарна конкуренция, когато контролираш над 80% от търговията, особено в големите градове“, заяви той.

Богомил Николов обаче смята, че проблемът не може да бъде решен единствено чрез ограничаване на надценките. Според него е необходимо да се развиват повече канали за продажба, които да осигурят по-пряка връзка между производителите и потребителите.

„Колкото повече отиваме към един доминиращ вид търговия, толкова по-лошо. Трябва да насърчим и другите форми, за да има повече конкуренция“, посочи Николов.

Като пример той даде фермерските пазари в Гърция, където потребителите могат да купуват директно от производителите. Според него подобни възможности могат да разширят избора на клиентите и да създадат условия за по-силна конкуренция между различните форми на търговия.

Николов обърна внимание и на дългосрочните проблеми в българското земеделие, включително начина, по който се субсидират производителите.

„Производството на мляко пада устойчиво от десетилетия. Пада производството на зеленчуци, пада производството на плодове“, коментира той.

Дискусията очертава няколко взаимносвързани въпроса пред пазара на млечни продукти – качеството на храните, формирането на крайните цени, отношенията между производители и търговци и възможностите за развитие на алтернативни канали за продажба.