Разследващият журналист Христо Грозев постави редица въпроси след депортирането в България на Иван Стоянов и Ваня Габерова – двама от шестимата българи, осъдени във Великобритания за участие в руска шпионска мрежа. Според него най-сериозният проблем не е самото им освобождаване, а липсата на предварителна информация към хората, които са били обект на шпионските операции.
Стоянов и Габерова бяха върнати в България, след като изтърпяха половината от присъдите си във Великобритания. Според британското разследване групата е действала по задачи на руското разузнаване под ръководството на Ян Марсалек и е извършвала операции по наблюдение срещу журналисти, руски дисиденти и други лица в Европа.
Сред наблюдаваните е бил и Христо Грозев. Той заяви, че британските власти не са го уведомили предварително за освобождаването на двамата осъдени.
„Никой от британските власти, които години наред търсеха моето съдействие по това разследване, не намери за необходимо да ме предупреди, че много преди изтичането на присъдите тези двама осъдени са били освободени“, каза журналистът.
По думите му личната му сигурност не е основното притеснение, тъй като двамата са били само част от по-голяма структура. „Аз нямам лично притеснение от тези двамата. Те са част от много по-голяма структура, която продължава да действа без тях“, подчерта Грозев. Според него по-сериозният риск е те да разполагат с информация, до която са получили достъп по време на съдебния процес.
Журналистът даде пример с публикация в социалните мрежи, в която, по думите му, е бил използван вътрешен документ по делото, съдържащ личния му адрес. Той определи разпространяването на подобна информация като незаконно и опасно за семейството му.
Грозев обясни, че освобождаването и депортирането на чуждестранни затворници е част от британската практика за намаляване на броя на лишените от свобода. Според него обаче хората, които са били мишени на шпионската мрежа, е трябвало да бъдат своевременно уведомени.
Той изрази увереност, че българските служби вече наблюдават двамата депортирани, но предупреди, че освобождаването им може да изпрати погрешен сигнал към бъдещи участници в подобни операции.
„Това дава лош пример. Ако някой знае, че ще получи сериозно възнаграждение, а ще излежи само част от присъдата си, това може да насърчи бъдещи подобни операции“, заяви той за NOVA.
Според Грозев британското разследване е обхванало само част от дейността на шпионската мрежа. Той твърди, че извън представените в съда доказателства са останали и други операции, включително кампании за дезинформация в европейски държави и подготовка за наблюдение на американска военна база в Германия с цел събиране на информация за украински военнослужещи.
По думите му именно неизяснените аспекти от дейността на мрежата остават най-сериозният въпрос след депортирането на двамата осъдени българи.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!