Имотен пазар за 12 млрд. лв. в България е без правила и регулация, с галопиращи цени, помпани от мантрата, че след еврозоната ще хвръкнат до небесата. Mediapool разказва историята на Крис и Мария - младо семейство, което от няколко месеца търси да купи жилище в София. Изискванията са за нова сграда, на комуникативно място - в близост до метро, детска градина и училище. Подписват предварителен договор за апартамент от 78 кв. м за 160 000 евро в столичния квартал "Люлин". Плащат и капаро по сделката. В деня, в който трябва да я финализират, сутринта се обаждат на брокера, на когото имат доверие, да питат дали всичко е точно. Той ги уверява, че няма промяна в цената от 160 000 евро. Но следва изненада - само три часа по-късно при изповядването на сделката цената вече е 190 000 евро. Крис и Мария се отказват, а брокерът им обещава да им върне капарото.
Вече повече от 10 години Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ) настоява за приемане на закон, който да извади на светло брокерите на имоти. Целта е да има регламентиране на дейността на агенциите на пазара, така че той да бъде коректен и прозрачен, да работят професионалисти, а не хора с основно и средно образование, коментира Александър Бочев, председател на НСНИ.
От 2013 г. насам няколко пъти в Народното събрание са внасяни законопроекти за регламентиране на дейността на посредниците при сделките с имоти. И дотук.
Сега в 51-ия парламент отново има внесени два законопроекта. Единият - Законопроект за посредническите услуги при сделки с недвижими имоти е внесен от група депутати от "Има такъв народ" (ИТН) през декември 2024 г.
Другият - Законопроект за посредниците при сделки с недвижими имоти е внесен от група депутати от ГЕРБ в началото на април.
Общото между тях е, че всички брокери - физически и юридически лица, влизат в публичен регистър. Ще се упражнява контрол върху дейността им, въвежда се лицензиране както на брокерите, така и на агенциите, периодични обучения, задължителна застраховка "професионална отговорност", посочва Светлана Георгиева, заместник-председател на Управителния съвет на НСНИ.
Разликата е в това, кой да регулира дейността. Според законопроекта на ИТН, зад който застава и НСНИ, това трябва да става от Камарата на брокерите. Тоест браншът да се саморегулира, както е при всички свободни професии като адвокати, нотариуси, строители, казва Александър Рашев, депутат от ИТН и вносител на законопроекта.
ГЕРБ обаче предлага Комисията за защита на потребителите да поеме контрола върху дейността на брокерите, а публичният регистър да се води от Агенцията по вписванията. Зад това искане стоят две други брокерски организации, сред които и един от най-големите холдинги в този бранш - "АГ Холдинг", в който влизат около дузина компании за недвижими имоти.
Александър Рашев се надява двата законопроекта да минат на първо четене през парламента. Между двете четения да се направи работна група, която да намери компромисно решение по спорния въпрос кой да регулира дейността - браншът или държавата.
На прага на влизане в еврозоната е важно да има регламентация на брокерската дейност, каза Антон Андонов, изпълнителен директор на "ЕРА Недвижими имоти". Аргументите - рекорден брой жилищни сделки - над 95 000 за над 12 милиарда лева за миналата година с прогноза да бъде подобрен през тази. Пазарът на жилища е най-големият в момента в страната, като около 60 на сто от сделките стават през брокерски агенции, отбеляза той.
Очакванията на НСНИ е 2025 година да е пикова за нарастването на цените на имотите.
Първото тримесечие на годината отбеляза силен старт за жилищния пазар в София, като средната цена мина психологическата граница от 2000 евро/кв.м, показват данните на "Бългериан пропъртис". Ръстът е около 18% на годишна база, като в някои квартали поскъпването е над 20%. Средната обща цена на закупените апартаменти в столицата се повиши до 150 000 евро. За сравнение, през 2020 г. средната цена е била 100 000 евро, което означава увеличение от 50% за пет години.
"България е в началото на процеса на надценяване на пазара на имоти, който ще продължи през 2025 година, основно заради очакванията на хората, че цените ще продължат да растат до влизането ни в еврозоната, продължаващите ниски лихви и все още продължаващият ръст на разполагаемия доход на домакинствата", смята Антон Андонов от "ЕРА Недвижими имоти". Неговата прогноза е до края на годината цените на жилищата да скочат с още 18 на сто.
Примерът Хърватия
Подобна е била картината с цените на имотите и в Хърватия, която стана член на еврозоната на 1 януари 2023 г., отбелязва Александър Бочев.
В годината преди влизането в еврозоната - 2022 г., цените на жилищата в Хърватия са отбелязали ръст от 17%. През 2023 и 2024 те се връщат към нормалния ритъм на покачване в рамките на 6 до 10 на сто годишно, посочи председателят на НСНИ.
"Надявам се влизането на България в еврозоната да спре да помпа позитивните очаквания на участниците на пазара на жилища и през 2026 г. да се върнем към фундаменталните фактори, които го движат", каза Антон Андонов. Той не очаква цените на имотите да паднат, но прогнозира по-малки темпове на покачването им - в рамките до 6 на сто годишно.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!