Историята на Ленарт Нилсън и една от най-великите фотографии на 20 век

През април 1965 г. списание Life постави на корицата си снимка, наречена "Fetus 18 Weeks" (Зародиш - 18 седмици), която стана сензация.

Изданието беше грандиозен успех и най-бързо продадените копия в цялата история на списанието. В пълен цвят и кристално чист детайл, снимката показва ембриона и пъпната му връв, която се навива към плацентата.

Нероденото дете, на пръв поглед плаващо на космически фон, изглежда уязвимо, но спокойно. Очите му са затворени, а малките му, перфектно оформени ръчички, са притиснати към гърдите му.

"Зародиш - 18 седмици" се счита за една от най-великите фотографии на 20-ти век - толкова емоционална, колкото и технически впечатляваща, дори по днешните стандарти. Въздействието ѝ беше огромно, прераствайки в нещо, което създателят ѝ се бореше да контролира, тъй като изображението бе под прицела на новоизграденото антиабортно движение.

Уникалната снимка е заснета от Ленарт Нилсън и е част от удивителна поредица от предродилни снимки на шведския фотожурналист. Неговите новаторски снимки достигнаха до съвсем ново поколение, които за първи път бяха показани извън Швеция, по време на панаира на изкуствата в Париж.

Нилсън разказал на редакторите на "Life", че планира да заснеме началото на човешкото съществуване, по време на посещение в Ню Йорк през далечната 1954 г.

„Не беше възможно да не изразим известна степен на скептицизъм относно шансовете му за успех“, споделил по-късно един от тях.

Около десетилетие по-късно той се завърнал с първите фотографии, заснети както в цветно, така и черно-бяло - безпрецедентен подвиг, който сякаш свърза фотографията и биологичното изследване. Те бяха публикувани в Life като емблематично фото есе, озаглавено "Drama of Life Before Birth" (Драмата на живота преди раждането).

Нилсън обаче успял да снима само един единствен жив плод, като използва ендоскопична камера, с която достигнал до утробата. Точно тази снимка била включена в списанието и коренно се различава от останалите, защото ако беше направена вътре в матката, то плодът нямало да може да бъде заснет в неговата цялост.

Всички останали изображения са или на спонтанен аборт или прекъсната бременност.

Фотографът работил в тясно сътрудничество с професор Аксел Ингелман-Сундберг, тогавашният ръководител на женската клиника в болницата Сабатсберг в Стокхолм, правейки стотици снимки с камерата си "Хаселблад" от 1958 до 1965 г.

Винаги, когато болницата имала достъп до плод, който Нилсон можел да снима, те веднага му се обаждали, тъй като било важно да го заснеме не по-късно от няколко часа.

Нилсън бил създал и ателие в болницата, където неговите субекти били поставяни в аквариумна среда, вследствие на което изглеждат сякаш плават в пространството. Заедно, снимките му създават замайваща времева линия - от оплодена със сперматозоид яйцеклетка до различните етапи настъпващи през първите шест месеца.

Нилсън публикувал снимките си и в „A Child Is Born“ (Раждането на едно дете) - книга, предназначена да служи като пътеводител за майките. Това е една от най-продаваните илюстрирани книги за всички времена, преведена на 20 езика.

Интересът му да погледне вътре в телата, за да разбере невижданото, продължил и след поредицата му за зародишите.

Нилсън е отговорен и за заснемането на първите снимки на вируса на ТОРС и ХИВ, а след възхода на телевизията той се насочи към видеата, правейки документални филми като  „The Saga of Life“ (Сагата на живота) от 1982 г., награден с „Еми“ След огромния успех на корицата на "Life" и "Раждането на едно дете" обаче, Нилсон станал световноизвестен.

Ан Фйелстром - доведената му дъщеря, била асистент в изданието на "Раждането на едно дете" от 1990 г. и била възхитена от работата му.

„Прекарах последните 20 години, опитвайки се да го разбера“, казва Фйелстром, която сега управлява имотите му.

С разрастването на женските движения и бушуващите дебати относно репродуктивните права, снимките на Нилсон обаче станали силно политизирани, особено в САЩ през 70-те години.

Нилсън по това време работил в Швеция и не бил наясно със силните реакции, които неговите снимки предизвиквали в чужбина. Едва при пътуване до Лондон през 80-те години, когато Нилсон видял снимките му, отпечатани на плакати по време на протести срещу абортите, той разбрал как се използват.

"Той беше силно шокиран", спомня си Фйелстром.

След като видял това, Нилсон не разрешил снимките да бъдат публикувани отново.

„Ленарт не беше политическа личност“, твърди Фйелстром, въпреки че това не е спряло изображенията да бъдат присвоени от кампаниите за борбата с абортите, като най-скоро бяха използвани в Ирландия и САЩ.

"Получавам имейли всяка седмица, но оставам неутрална. Снимките не са направени с тази цел и това трябва да се спазва", сподели тя.

Въпреки това, Нилсън се върнал към кадрите си малко преди смъртта си през 2017 г., на 94-годишна възраст. Той ги подредил в окончателна черно-бяла серия, така че музеите и публичните изложби да могат да имат достъп и да ги показват след смъртта му. Те били предназначени да бъдат неговото наследство.

Снимките, показани по време на "Paris Photo" - панаирът, който ги показа за пръв път на международна сцена, били подбрани от Фйелстром и и Ян Стийн, директор на галерията "Stene Projects" в Стокхолм.

Изображенията предизвикаха вълнение в Париж и е лесно да се разбере защо: тихата им красота има силно емоционално привличане.

„Нилсън е искал да направи невидимото видимо и да ни покаже изумителното пътешествие, което всички ние правим, и което обединява всички хора. Той е искал да ни даде възможност да погледнем вътре в себе си и да открием изкуството, което определят като човечество“, сподели Стийн.

Фйелстром твърди, че той е бил много затворен човек, който обикновено е работил сам и остава неясно как заснемането на тези кадри може да му е повлияло психологически.

„Мисля, че той разбра, че въпросът е сложен, но като повечето журналисти, той беше съсредоточен върху това, което искаше. Знам, че беше изумен от видяното и искаше да разкрие колко невероятно е нашето общо пътуване", каза тя.

Стийн приема факта, че образите са поляризиращи, но сподели, че всеки тълкува изображенията по различен начин, в зависимост от техния социален, културен и религиозен произход.

"Вярвам, че сега, в цифровата ера, в която живеем, е по-важно отвсякога да се върнем назад и да погледнем вътре в себе си. Какъв по-добър начин да направим това от тези снимки?“, каза той.

Източник: The Guardian