Как дори Кьовеши се оказа в капана на корупцията у нас?

Големите надежди, възложени на Лаура Кьовеши и създадената от нея Европейска прокуратура (ЕППО), в България се сгромолясаха. Структурата, която трябваше да бъде външният коректив на провалената ни съдебна система в борбата с корупцията по еврофондовете, се превърна в диагностичен инструмент за дълбоките зависимости, които продължават да прояждат българското правосъдие. Резултатът година и половина след старта е тежък – офисът е пълен със скандали, провалени дела и почти нулев ефект.

Капаните на местната система

Основният проблем се корени в самия подбор на кадрите. Надеждите, че външна сила ще реши вътрешните ни проблеми, се оказаха нереалистични, тъй като прокурорите в българския офис на ЕППО дойдоха от средите на същата съдебна система, която години наред се проваля.

Ситуацията ескалира с безпрецедентен скандал около българския европейски прокурор Теодора Георгиева. Тя бе отстранена от длъжност заради дисциплинарна процедура, а казусът влезе в обществения фокус, когато Георгиева заяви, че е заплашвана заради разследването за разширението на газохранилището "Чирен" и спомена името на Делян Пеевски. Връзката между българската прокуратура и "търговците на влияние" бе подчертана и от записа с Петьо Петров – Еврото, в който той обсъжда нейното назначаване. Тези зависимости доказват, че проблемите са дълбоко структурни и не могат да бъдат преодолени с външна намеса.

Минимален резултат, максимална непрозрачност

Ако скандалите са публични, то резултатите остават в мълчание. Българският офис на ЕППО е описан като "черна кутия" – няма говорител, няма пресцентър и не дава информация за работата си. Всички въпроси се препращат към Люксембург, откъдето централата традиционно не коментира висящи разследвания.

Официалната статистика обаче говори красноречиво за неефективност:

• Над 250 висящи разследвания.

• Само 14 повдигнати обвинения.

• Едва 3 осъдени лица към края на 2024 г.

Присъдите, които се постановяват, са основно за дребни злоупотреби със субсидии, най-често срещу земеделски производители.

Провал на големите дела

Най-тежкият провал е по делата с висок обществен интерес. Разследването срещу бившия кмет на Варна Иван Портних за обновяването на градския транспорт катастрофира, след като обвинителният акт бе прекратен от съда заради елементарни нарушения. Разследванията за публични проекти в София, Стара Загора, Враца и Монтана стоят без никакво развитие.

Към това се добавя и липсата на професионализъм – в голяма част от случаите съдът отказва прилагането на СРС (специални разузнавателни средства), тъй като европейските прокурори искат да ги използват за престъпления, при които законът не го позволява.

Както коментира изпълнителният директор на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев, доверието към ЕППО се е сринало, а институцията не излъчва никакви сигнали. Надеждите и реалността се разминават драстично – в крайна сметка, Европейската прокуратура в България работи точно като българската. Това налага спешно преосмисляне на работата на офиса и промяна в подхода, за да не се превърне цялата структура в поредната скъпа и безполезна фасада.