Какъв всъщност е в момента Борислав Сарафов?

Борислав Сарафов, който по закон трябваше да престане да изпълнява функциите на главен прокурор на 21 юли, продължава да действа и да се представя в тази роля почти месец по-късно. През този период той е участвал в редица официални събития – от представяне на нови окръжни и апелативни прокурори до срещи с омбудсмана, КНСБ и представители на ФБР.

Промените в Закона за съдебната власт, влезли в сила на 21 януари, ясно ограничават временното заемане на поста на главен прокурор и председател на върховен съд до максимум шест месеца. Въпреки това, Прокурорската колегия на ВСС изтълкува, че срокът не важи за „заварени положения“, оставяйки Сарафов на поста без ясно определен край.

Подобна ситуация има и във Върховния административен съд, където и.ф. председателят Георги Чолаков формално е в отпуск, но се появява на официални церемонии в качеството си на ръководител.

Юристи определят казуса като демонстрация на правен нихилизъм и опасен прецедент, подкопаващ легитимността на съдебната власт. Политическата реакция засега липсва – парламентът не е предприел автентично тълкуване на закона, което да сложи край на ситуацията.

Коментарът на "Господарите"

Продължаващото заемане на поста от Сарафов след изтичане на законовия срок е не просто формално нарушение – това е явен отказ от спазване на закона от самия връх на прокуратурата, с мълчаливото съгласие на политическия елит и съдебния съвет. Подобно бездействие изпраща ясен сигнал: правилата важат само за „другите“.

Този прецедент отваря вратата за безсрочно временно управление на ключови институции, зависещо единствено от политическите договорки. Така се утвърждава модел на фасадна власт, в който формално има демократични процедури, но на практика решенията се вземат от тесен кръг „кукловоди“.

Ако парламентът и съдебният съвет продължат да мълчат, България рискува да затвърди имиджа си на държава, в която мандатите са безкрайни, а законът – препоръка, която се заобикаля според интереса на управляващите.