Конституционният съд се занимава със запетая в разпоредба за втората пенсия

Юридически казус, достоен за учебник по абсурдност, стигна до Конституционния съд заради една запетая в Кодекса за социално осигуряване. Съдия Васил Петров от Софийския районен съд отказа да приложи разпоредба, регламентираща наследяването на втората пенсия, тъй като пунктуационна промяна от 2003 г. е превърнала текста в логически лабиринт. Спорният член 170 предвижда, че при смърт на осигуреното лице средствата се изплащат на „наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите“. Преди 2003 г. вместо запетая е имало тире, което ясно е пояснявало кои са наследниците. С въвеждането на запетаята обаче се създава безсмислено изброяване, което разделя наследниците на две неясни групи. Тъй като тази редакция е действала до 2020 г., тя все още се прилага по висящи дела на хора, починали в този период. Съдията настоява нормата да бъде обявена за противоконституционна поради неяснота, за да може в тези случаи да се прилага директно общият Закон за наследството.

Ето това е истинско българско законодателно изкуство – да успееш да блокираш наследяването на хиляди левове с една-единствена запетая. Докато политиците се хвалят с реформи в пенсионната система, се оказва, че запетаите в законите им са по-силни от здравия разум. Абсурдно е съдиите да се превръщат в учители по български език, за да разгадаят какво е искал да каже законодателят преди двадесет години. Още по-фрапантна е лекотата, с която тирето е станало запетая, превръщайки ясен законов текст в безсмислица, която сега разхожда хората по съдилищата. Вместо държавата да гарантира, че парите на хората ще отидат при техните близки, тя ги принуждава да водят дела до Конституционния съд, за да разберат дали са „наследници“ или „други лица, които наследяват“. Явно в България дори граматиката е инструмент за административен хаос, а сметката за този езиков експеримент отново я плаща обикновеният гражданин.