Проданов: Няма да променяме пенсионния модел и няма да се пренасочват осигуровки (видео)

Няма намерения за промяна на пенсионния модел, засягане на втория пенсионен стълб или пренасочване на осигурителни вноски към първия. Това заяви председателят на Бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“. По думите му подобни предложения не фигурират нито в бюджетния план, изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, нито в официалната кореспонденция между българските власти и европейската институция.

„Точно по тази причина то не присъства в бюджетния план, който беше изпратен в Брюксел за одобрение на 15 октомври. Не присъства никъде в официалната кореспонденция между нас и Европейската комисия“, подчерта Проданов. Той уточни, че след изпращането на документа са разменени няколко писма, като последното е от 2 ноември и е подписано от министър Донев. Според него цялата кореспонденция е публично достъпна на сайта на Европейската комисия.

Председателят на бюджетната комисия коментира и появилите се твърдения за промени в пенсионната система. Според него разразилата се дискусия цели да отклони общественото внимание от други важни теми.

„Очевидно, както казах и онзи ден, идеята е да се отклони вниманието както от предизборните резултати, така и от одита на Сметната палата, който показа много тежки финансови злоупотреби за предходното управление“, заяви той в ефира на „Здравей, България“.

Проданов не изключи възможността различни идеи за пенсионната система да са били обсъждани на експертно ниво в отделните министерства. По думите му част от работата на администрацията е да разглежда различни варианти и да анализира възможните последици от тях, преди предложенията да бъдат представени на политическото ръководство.

Над 45% от пенсиите и обезщетенията се плащат с пари от държавния бюджет

„Работата на експерта във всяко едно министерство е да предлага всякакви идеи. На експертно ниво да се проиграват всякакви сценарии и те да бъдат предлагани на политическото ръководство, което, ако ги припознае, те стават реалност“, обясни Проданов.

Той отправи критика и към опозицията заради реакциите около пенсионния модел, като посочи, че е можело да се изчака официалното представяне на бюджета, за да се види дали действително се предвиждат подобни промени.

Одитът на Сметната палата и управлението на държавните финанси

В разговора Проданов коментира и констатациите от одита на Сметната палата, който според него не е получил необходимото обществено внимание заради споровете около пенсионната система.

Той направи разграничение между административните производства срещу отделни лица и институционалния одит, който обхваща работата на държавни структури и финансовите процеси в тях.

„Нека да се прави разлика между административно производство, което разследва определено физическо лице за конфликт на интереси или несъответствие в декларациите, и институционален одит, който засяга институции и процеси“, посочи председателят на бюджетната комисия.

Според неговата оценка основният извод от доклада е, че през последните шест години държавните финанси са били управлявани без достатъчна финансова дисциплина и дългосрочно планиране. Проданов твърди, че редица решения са били мотивирани от краткосрочни предизборни цели, без да бъдат осигурени устойчиви източници на приходи.

Като пример той посочи увеличаването на възнагражденията в публичния сектор, което според него не е било подкрепено с необходимия финансов ресурс.

„Възнагражденията са нараснали с над два пъти за този период, а данъчните приходи са изоставали с 25 процентни пункта под това“, заяви Проданов.

Той коментира и ролята на служебните кабинети на Румен Радев, като уточни, че те не са изготвяли самостоятелни бюджети, а са изпълнявали вече приети финансови рамки. По думите му единствената бюджетна актуализация, свързана със служебно правителство от този период, е от 2021 г., когато финансов министър е бил Асен Василев.

Договори за пътни ремонти с увеличение над 20 пъти

Сред сериозните проблеми, откроени от Проданов при представянето на констатациите от одита, са и значителните разлики между първоначално договорените стойности на обществени поръчки и окончателните суми, платени от държавата.

Той посочи, че в доклада има десетки подобни примери, като един от най-показателните е договор за текущ ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура, чиято стойност е нараснала повече от 20 пъти.

Договори без пари, анекси за милиарди и забавени ремонти: Сметната палата с тежки констатации за АПИ

Проданов съобщи и за задържани документи за извършени дейности на стойност 1,2 млрд. лева, както и за неодобрени индексации за около 300 млн. лева.

„Установено е, че има задържани сертификати за извършена дейност, за да не бъдат фактурирани и съответно разплатени, в размер на 1,2 млрд. лева. Допълнително към това има и задържани неодобрени индексации за около 300 млн. лева“, заяви той.

По думите му става въпрос за дейности, извършени през 2025 г. и предходните години.

Председателят на бюджетната комисия обясни и как обичайно протича процедурата при разплащането на пътни ремонти. След приключване на определена дейност изпълнителят издава сертификат, който трябва да бъде одобрен първо от съответното областно пътно управление, а след това и от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Едва след това се издава фактура и държавата извършва плащането.

Според Проданов обаче именно на етапа на одобряване на сертификатите процесът е бил прекъсван, което е довело до натрупване на значителни суми за извършени, но неразплатени дейности.