Над 45% от пенсиите и обезщетенията се плащат с пари от държавния бюджет

Над 45% от разходите на държавното обществено осигуряване се покриват с трансфери от централния бюджет, вместо със собствени осигурителни приходи. Това показва одит на Сметната палата за социалните плащания по бюджетите на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.

Според одиторите социалните разходи нарастват значително по-бързо от икономиката и приходите в бюджета. Това подобрява подкрепата за уязвимите групи, но същевременно увеличава риска за публичните финанси и прави осигурителната система все по-зависима от държавните трансфери.

7,4 млрд. евро за социални помощи

За периода от шест години и половина по осем специални закона от бюджета на социалното министерство са изплатени 7,4 млрд. евро. Подпомогнати са над 5 милиона лица и случаи, като най-голямата част от средствата – около 4,4 млрд. евро – са насочени към хората с увреждания и личната помощ.

Одитът откроява няколко нормативни промени, които са довели до значително увеличение на разходите.

От юни 2023 г. социалните помощи се изчисляват на базата на линията на бедност вместо на гарантирания минимален доход. Основата нараства от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. и достига 764 лв. през 2026 г. Това разширява кръга на правоимащите, а изплатените помощи по Закона за социално подпомагане нарастват със 110%, достигайки 145 млн. лв. през 2025 г.

Обвързването на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата също увеличава разходите. При двойно нарастване на минималното възнаграждение за периода 2020–2026 г. средствата за асистенти скачат от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1,3 млрд. лв. през 2025 г.

Допълнителен разход създава и разширяването на еднократната помощ за ученици. След отпадането на доходния критерий през 2023 г. и включването на всички ученици от първи до четвърти клас плащанията нарастват почти девет пъти – от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.

Осигурителните приходи изостават от разходите

Проблемът е още по-сериозен в държавното обществено осигуряване. Промените в минималния и максималния осигурителен доход, пенсионната формула и механизмите за определяне на обезщетенията повишават доходите на гражданите, но увеличават финансовата тежест върху системата.

Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват – от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. до 14,87 млрд. лв. през 2025 г. Според одиторите ръстът се дължи основно на увеличението на минималния осигурителен доход, минималната работна заплата и инфлацията, а не на съществено разширяване на осигурените лица. Техният брой нараства едва с 6,4%.

В същото време разходите на държавното обществено осигуряване скачат с 91% – от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г. За 2026 г. се очаква да достигнат близо 30 млрд. лв.

Покритието на разходите със собствени осигурителни приходи спада от 59,9% на 54,9%. За балансирането на системата през 2025 г. са били необходими над 12 млрд. лв. от централния бюджет – повече от 45% от всички плащания на ДОО.

Пенсиите поглъщат все по-голям дял

Делът на пенсиите в общите разходи на държавното обществено осигуряване нараства от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г.

Според одита нормативните промени в пенсионната формула и при определянето на обезщетенията водят до изпреварване на разходите спрямо приходите с над 17 процентни пункта.

Сред основните фактори е увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж на 1,35 от декември 2021 г. Това води до преизчисляване на всички пенсии и допълнителен разход от 449,1 млн. лв. през 2022 г.

През юли 2022 г. COVID добавките от 60 лв. са включени в основния размер на пенсиите. Така временната подкрепа се превръща в постоянен разход, а последващите индексации по швейцарското правило се изчисляват върху по-висока база.

През октомври същата година са преизчислени пенсиите на 928 000 души, което генерира постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лв. годишно.

Минималната пенсия нараства с близо 188% за периода, изпреварвайки кумулативното увеличение на средния размер на пенсиите от 155%. В резултат 45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия.

Според одиторите това до известна степен обезсмисля реалния осигурителен принос и създава риск от демотивация за осигуряване върху действителните доходи.