Край на безконтролното 72-часово задържане от прокуратурата

Народното събрание прие важни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въвежда съдебен контрол върху прокурорското постановление за 72-часово задържане под стража. Промените бяха подкрепени единодушно със 187 гласа „за“.

Досега всеки гражданин можеше да бъде задържан първо до 24 часа с полицейско разпореждане, а след това - още до 72 часа с прокурорско постановление, ако му бъде повдигнато обвинение. Тази прокурорска мярка не подлежеше на незабавен съдебен контрол, което от години беше критикувано като сериозен проблем за защитата на човешките права.

След приетите промени без съдебен контрол остава единствено полицейското задържане по неотложност. За 72-часовото прокурорско задържане вече ще има възможност за обжалване пред съд, пише Mediapool.

Новите текстове предвиждат обвиняемият или неговият защитник да могат да обжалват законността на постановлението за задържане пред съответния първоинстанционен съд. Жалбата ще се подава чрез прокурора, който е длъжен незабавно да я изпрати на съда заедно с материалите от досъдебното производство.

Съдът ще разглежда жалбата в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Това трябва да се случва незабавно след постъпването ѝ. След разглеждането съдът ще се произнася с определение, което се обявява на страните още в съдебното заседание и се изпълнява веднага.

Определението на първоинстанционния съд ще може да бъде протестирано от прокурор или обжалвано от обвиняемия и неговия защитник пред по-горна съдебна инстанция. Срокът за това е три дни от съобщаването. Въззивният съд ще се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание, а неговото определение ще бъде окончателно.

Освен съдебния контрол върху 72-часовото задържане, с промените в НПК се въвеждат и изисквания, свързани с европейските директиви. Компетентните правоприлагащи органи вече ще имат задължение да уведомяват заподозрените за техните права и да им осигуряват реална възможност да ги упражнят.

Сред най-често нарушаваните права са правото на адвокат и правна помощ, правото на устен и писмен превод при хора, които не владеят български език, както и правото да запазят мълчание.

В същото време депутатите отхвърлиха предложението на „Демократична България“ хората, които подават сигнал за извършено престъпление, да могат да обжалват постановление за прекратяване на наказателното производство.

Божидар Божанов от ДБ даде пример със сигнал за имущественото състояние на Пеевски. По думите му прокуратурата е образувала досъдебно производство, след което го е прекратила, а подателите на сигнала не могат да обжалват това решение. Според Божанов прокуратурата винаги е намирала начин да „сложи чадър“, затова подателят на сигнал трябва да има право на обжалване.

Иван Вачев от управляващата „Прогресивна България“ коментира, че не е запознат със съдържанието на конкретния сигнал срещу Пеевски. Той обаче заяви, че подобен тип дела попадат в категория, при която ще има автоматизъм при обжалването на прекратяването на наказателното производство.

Приетите промени се определят като сериозна стъпка към по-силен съдебен контрол върху действията на прокуратурата и по-добра защита на правата на обвиняемите. В същото време отхвърленото предложение за обжалване от страна на подателите на сигнали оставя отворен въпроса за контрола върху прекратяването на чувствителни дела.