Летящ динозавър колкото малък самолет, живял преди 76 милиона години, откриха учени

Учени потвърдиха, че летящото влечуго, открито преди около 30 години в канадски ледник, е нов вид, като според тях, размахът на крилете му е бил над 10 метра, пише Independent.

Новоименуваните "Cyrodrakon boreas" са били едни от най-големите летящи животни в историята на планетата. Те са съществували през периода "Креда", преди около 76 милиона години.

Частичният скелет е намерен в провинциален парк в южна Алберта през 1992 г., но дълго време е бил бъркан с друг род птерозаври, докато по-скорошен анализ, публикуван в "Journal of Vertebrate Paleontology" не показа, че създанието е невиждано до сега

„Това са сред най-популярните и харизматични от всички изкопаеми животни“, каза проф. Майкъл Хабиб, научен сътрудник в Природонаучния музей на института за динозаври на окръг Лос Анджелис.

„Те са вдъхновение за безброй филмови чудовища и са били критични части от глобалните екосистеми по целия свят през епохата на динозаврите, така че са ключови за разбирането на екологията и измиранията по онова време. Точно както летящите животни днес, те могат да носят важни улики за това как животните тогава са реагирали на големи промени в климата", добави той.

Изследователите му дали името „замръзнал дракон“, заради леда, в който е открит скелетът, но в действителност влечугото би процъфтявалo в умерен климат, който поддържа гущери, костенурки и малки бозайници.

Професор Хабиб, който е почитател на "Игра на тронове" призна, че първоначално е предложил видовете да бъдат наречени "Cryodrakon viserionin", позовавайки се на един от драконите в сериала (Висерион), който се превърна в "леден дракон", съобщава National Geographic.

Въпреки страховитото си име, намереният динозавър има много белези, като дори има зъб от велосираптор, заседнал в останките.

Учените смятат, че поради мускулестата си форма той е бил приземен ловец, който е използвал летене, за да избегне опасност или да отнесе плячката си.

Съществото, което можело да порасне до 3 метра и да тежи 250 кг, нямало дъвкателен апарат и вероятно е яло всичко, което можело да попадне в гърлото му, включително бебета динозаври, гущери и бозайници.

Рядко се случва палеонтолозите да открият толкова много кости от една единствена птица, като прешлените на гръбнака и шията, заедно с костите на краката, са били проучвани в САЩ, Канада и Великобритания.

„Този ​​вид птерозавър е доста рядък и повечето ни открития обикновено са по една кост. Сега обаче открихме частичен скелет, което може да ни каже много за анатомията на тези големи летящи влечуги и начина им на живот в миналото", добави проф. Хабиб.

В продължение на десетилетия учените погрешно класифицираха останките като част от групата на птерозаври Quetzalcoatlus, открити за първи път в Тексас.

Когато проф. Хабиб, който измервал костите, за да картографира как съществото летяло, видял скелета преди четири години, той започнал да подозира, че е уникален.

Той успял да установи, че това е животно от рода на "аздархидите" - едни от най-големите видове птерозаври, съществували някога. Истинският му пробив обаче дошъл, докато изучавал шийните прешлени на съществото.

Проф. Хабиб открил, че разположението на пневматофорите - дупките, през които въздушните торбички навлизали във вътрешността на костите, са по-различни от който и да е друг известен аздархид.

"Съществото е подобно на най-големите известни птерозаври, но ключовите характеристики, извлечени от анализа на костите показват, че всъщност е част от нов род и вид", каза той.

„Тази конкретна група птерозаври включва най-големите летящи животни, които някога са съществували. Тяхната анатомия съдържа важна информация за границите на животински полет и може да бъде важна в бъдеще, за биологично вдъхновен механичен дизайн за полети", добави той.

Сега, изследователите се надяват да установят как мускулите на „замръзналия дракон“ може да се прикрепят към костите му, за да могат да разберат по-добре как се е движил.

Проф. Хабиб също така желае допълнително да измери костите - научният процес, който първоначално го е довел до откриването на вида, за да научи повече за това как животното е летяло.

Източник: Independent