МВФ предупреди: Световната икономика забавя ход

Международният валутен фонд леко понижава очакванията си за растежа на световната икономика през следващите две години. Според най-новата актуализация на доклада World Economic Outlook глобалната икономика ще нарасне с 3,0% през 2026 г. и с 3,4% през 2027 г.

Тези стойности остават под средния растеж за периода 2024–2025 г., който е бил 3,5%. Спрямо априлската прогноза на МВФ има леко понижение - тогава Фондът очакваше ръст от 3,1% за 2026 г. и 3,6% за 2027 г., пише БТА.

Основната причина за по-предпазливата прогноза са последиците от конфликта в Близкия изток. Според МВФ ефектът от него се компенсира частично от развитието на технологичния сектор, особено от засиленото търсене, свързано с изкуствения интелект и неговото внедряване.

Въздействието на тези фактори обаче няма да бъде еднакво за всички държави. Страните, които изнасят енергия извън Персийския залив, ще се възползват от по-благоприятните условия на търговия. Икономиките, които са част от технологичния подем, също ще отчетат по-силна активност, дори ако са вносители на енергия.

По-трудна ще бъде ситуацията за държавите, които не участват активно в технологичния бум, но зависят от внос на енергия. В тази група попадат много страни с ниски доходи, при които икономическата активност ще отслабне.

МВФ прогнозира и временно ускоряване на световната инфлация. Очаква се тя да се повиши от 4,1% през 2025 г. до 4,7% през 2026 г., преди да се забави до 3,9% през 2027 г. Това означава, че процесът на овладяване на инфлацията, наблюдаван от началото на 2024 г., временно ще застине.

Сред основните рискове пред глобалната икономика Фондът посочва възможно подновяване или разширяване на конфликта в Близкия изток. Това може да доведе до нова волатилност в цените на суровините, проблеми във веригите за доставки, по-високи цени и затягане на финансовите условия.

Допълнителен риск е ускоряването на търговската фрагментация, която може да навреди на производството и да доведе до нов натиск върху цените. МВФ предупреждава и за възможна корекция в очакванията към технологичния сектор, ако развитието на изкуствения интелект не оправдае пазарния оптимизъм.

В същото време има и положителни сценарии. По-бързо нормализиране на енергийните пазари, по-силни инвестиции в технологии, намаляване на търговските бариери и структурни реформи могат да подкрепят икономическия растеж.

Според МВФ основните приоритети за правителствата трябва да бъдат възстановяване на ценовата стабилност, укрепване на фискалните буфери, запазване на независимостта на централните банки и силен финансов надзор. Фондът препоръчва и предпазливо използване на фискални мерки за временна подкрепа.

За страните с нововъзникващи и развиващи се пазари в Европа, сред които е и България, МВФ очаква ограничен растеж - около 2,0%. Перспективите са по-трудни за икономиките, които зависят от внос на енергия и имат висока енергоемкост.

При развитите икономики прогнозата е за растеж от 1,7% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г. За САЩ очакванията са по-добри - 2,3% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г., подкрепени от фискална политика, инвестиции в технологии и силна производителност.

В еврозоната растежът ще остане слаб - 0,9% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г. Причините са високите енергийни цени, слабото потребителско доверие и отрицателното въздействие от началото на годината. За Великобритания се очаква растеж от 1,0% през 2026 г. и възстановяване до 1,3% през 2027 г.

Япония ще отчете забавяне до 0,6% през 2026 г., докато Китай се очаква да се забави до 4,6% заради по-високите цени на петрола, несигурността и структурните проблеми.