Два месеца след мазутното замърсяване на варненския бряг, институциите официално признават: над 8160 тона отпадък са били събрани от плажната ивица. Данните бяха предоставени на неправителствената организация „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ след искане по Закона за достъп до обществена информация.
Макар че отпадъкът съдържа не само мазут, но и пясък и други естествени материали, обемът остава впечатляващ. Само пред ресторант „Рапонги“ замърсената площ е била поне 350 кв.м., а пред „Уейк парк Варна“ и Трета буна – по още около 50-60 кв.м. Според изчисления на НПО-то, това означава средно над 18 килограма отпадък на квадратен метър, което поставя под съмнение официалните оценки за „незначително и локално“ замърсяване.
Именно върху тази първоначална експертна оценка се основава и решението на прокуратурата да не образува наказателно производство. Според "Морска администрация", не се очаквали екологични щети, а в 12-те проверени кораба в района не били открити нарушения.
Междувременно, държавата е заплатила 27 301,79 лева с ДДС за почистването, възложено на дружеството „Поддържане чистотата на морските води“. Отпадъкът е бил транспортиран до терминал за базови масла в Южната промишлена зона.
Финансово "рентабилно" почистване?
Любопитна е и обществената хипотеза, че обявеното частично бедствено положение и мащабите на почистване може да са били завишени. Много варненци не крият подозренията си, че щетите са „оценени“ по начин, който осигурява финансова възвращаемост на ангажираните с почистването фирми. В рамките на три дни след инцидента видими следи от мазут вече не е имало, но отчетите разказват различна история.
Замърсяването остава без отговорност
Най-тревожният факт остава липсата на отговорност. Няма санкциониран нарушител, няма доказана вина, няма съдебни действия. Институциите неофициално не са изключвали възможността за трансгранично замърсяване, свързано с руски танкери, аварирали през декември в Керченския пролив. Това обаче така и не бе потвърдено публично.
Мазутът се изми, отговорността – не
Замърсяването на варненския бряг не е просто инцидент с отпадъци, а симптом на дълбоко институционално безсилие. Над 8 тона мазутен отпадък, десетки квадратни метри засегната крайбрежна ивица и хиляди левове държавни разходи – и нито един виновен. Още по-абсурдно е, че прокуратурата отказва да се задейства, защото "щетите не били значителни", въпреки обема и тежестта на събрания материал.
Тук не става дума само за екологична безотговорност. Става дума за липса на воля за разследване, за институции, които приемат удобни експертни оценки, вместо да търсят отговорност, и за една правна система, която се задоволява с административно мълчание. Докато някой физически не пострада, изглежда, че у нас замърсяването е просто цифра на хартия, а не престъпление срещу природата и хората.
Допълнителен пласт на съмнение хвърля и подозрението, че щетите са "преоценени" с цел да оправдаят разходите по почистването. Ако това е така – значи имаме не само бездействие, но и възможна злоупотреба с публични средства. И въпросът вече не е „Кой е изхвърлил мазута?“, а „Кой печели от всяка капка?“.
Докато не се въведат прозрачни и задължителни механизми за разследване на екологични инциденти, общественото доверие ще потъва в черното петно на безнаказаността – точно като мазута по плажа.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!