Неизграденият Токио: от подземни небостъргачи до пирамида за един милион души (видео и снимки)

Защитени от цилиндрични стени от стоманобетон, стоманените и стъклени „дълбоки небостъргачи“ се простират стотици метри под земята, като само един етаж от всеки обърнат 35-етажен небостъргач е видим на повърхността.

Гигантски огледала, монтирани на повърхността отразяват слънчевата светлина към апартаментите по-долу, а призматични стъкла осигуряват равномерна светлина през целия ден, докато свеж въздух се изпомпва от повърхността.

"Цялата структура, в случай на земетресение, ще вибрира в унисон, съпротивлявайки се на всяко напрежение", обявява изданието от 1931 г. на "Everyday Science and Mechanics".

Идеята тогава беше Токио да бъде защитен за в бъдеще срещу заплахата от още трусове, след земетресението от 1923 година, което опустоши и травмира града по-малко от десетилетие преди това.

Подобно на много други фантастични проекти, включени в популярните списания за технологиите от 30-те, 40-те и 50-те години, подземните небостъргачи така и никога няма да станат реалност.

Те остават част от неизградения Токио, алтернативен град на нереализирани планове: някои концептуални, някои спекулативни и някои дерайлирани от икономически или политически шокове.

Един от най-известните от тях беше "Планът за Токио" от 1960-та година на Кендзо Танге, най-влиятелният японски архитект и носител на наградата „Прицкер“.

Танге, който след Втората световна война отговаряше за реконструкцията на Хирошима и е проектирал Мемориалния музей на мира, предложи мащабно разширяване на разрушения от бомбени атаки Токио, в плитките води на неговия залив.

Неговите изкуствени острови, мостове и плаващи платформи предлагали на столицата приспособимо пространство за бъдещ растеж и промяна, а също така и алтернатива на неконтролираното разширяване на самия град.

Токийският залив беше също така предложеното място за пирамидата "Шимицу Мега Сити", структура с височина от 2,000 метра, която може да настани 1 милион души.

Концептуалният проект бе обявен през 2004 г. от корпорацията "Шимицу". Тогава тя обясни, че пирамидата "Мега Сити" ще бъде построена от автоматизирани роботи, а въглеродни нанотръби ще й позволят да издържи на земетресения и цунамита, като електричеството ще се генерира от фотоволтаично покритие и водорасли.

Въпреки че проектът на теория трябва да бъде завършен до 2110 година, "Шимицу" също така е заета с града "Оушън Спайръл" под морето, космически хотел и над 500-километров пояс от слънчеви панели около луната, така че тази дата е много вероятно да бъде променена.

Докато неизграденият Токио е пълен с концептуални структури и небостъргачи - като например проектът "X-Seed 4000" с височина 4 километра от 1995 година, "Милениум Тауър" е един от тях, който може да стане реалност.

Проектираната през 1989 година стоманена кула с дължина 840 метра, от британския архитект Норман Фостър, трябваше да бъде разделена на „градски площади“ на всеки 30 етажа и да има високоскоростни асансьори с размерите на автобус.

Спираловидните ленти около кулата имат за цел да осигурят структурна подкрепа, а водните резервоари на върха могат да се въртят с цел противотежест срещу силни ветрове.

Тя е поръчана от корпорацията "Обаяши", строителната фирма зад токийската кула "Скай Трий" и изграждането на Ропонги хилс.

Компанията е отговорна и за плана "Токио Лапута", който се състои от серия от „платформени градове”, построени върху шест до осем етажа над земята, за да се облекчи пренаселеността и да се осигури необходимото пространство в града.

"Милениум Тауър" е била доста по-сериозен проект, но никога не е била построена, тъй като става жертва на гръмналия балон на недвижими имоти в града през 90-те години.

Американската фирма "Kohn Pedersen Fox" е проектирала кулата "Скай Майл" - 420-етажен небостъргач, като част от предложението си "Next Tokyo 2045", което очертава начини, по които екологично чист район би могъл да се бори с повишаването на морското равнище в Токийския залив.

Кулата ще бъде почти два пъти по-голяма от тази на най-високата в света сграда - Бурдж Халифа.

Небостъргачът ще съдържа жилища за около 55 000 души, ще има магазини, ресторанти, хотели, фитнес зали, библиотеки и здравни клиники.

Проектът включва планове за събиране на вода от облаците, докато стопанствата, плаващи в околните води, ще помагат за осигуряването на храна за 500,000-те жители в околността.

Проектът бe обявен през 2016 година, без финансиране.

Най-популярното и скорошно допълнение към неизградения Токио е футуристичният дизайн на Заха Хадид за олимпийския стадион в Токио.

Покойният архитект спечели конкурса за оригинален дизайн през 2012 година, но три години по-късно, когато разходите се увеличиха почти два пъти спрямо първоначалната оценка, японският премиер Шиндзо Абе отмени проекта.

Вместо това през 2016 г. строителството на нов стадион от японския архитект Кенго Кума започна и ще бъде завършен към края на 2019 година.

Източник: The Guardian