НВО 2026: Математиката се оказа големият проблем на учениците

Резултатите от националните външни оценявания показват тревожна тенденция - спадът по математика вече се вижда във всички ключови етапи: 4., 7. и 10. клас. Данните бяха обявени от Министерството на образованието и науката и очертават сериозен проблем с математическото мислене, функционалната грамотност и умението на учениците да прилагат знанията си в нови ситуации, пише „Сега“.

Най-сериозно внимание традиционно предизвикват резултатите на седмокласниците, защото изпитите след 7. клас са решаващи за кандидатстването в гимназия. Средният резултат по математика тази година е едва 38,45 точки от 100, докато през миналата година е бил 42,74 точки. По български език и литература резултатът остава относително стабилен - 55,26 точки при 55,91 точки година по-рано.

Според МОН това показва устойчиво равнище на подготовка по български език и литература, но и ясно подчертава нуждата от повече работа по математика. Учениците се справят по-добре със задачи, които проверяват усвоени знания и познати модели, но се затрудняват, когато трябва да анализират, аргументират, моделират или прилагат наученото в нов практически контекст.

При седмокласниците по български език по-добри резултати има при задачите с избор на отговор, разпознаване на информация, литературен герой или творба. Трудностите са при задачите, които изискват самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация и създаване на текст. От МОН отчитат, че трябва да се засили работата върху краткия аргументиран отговор, редактирането, преразказа с дидактическа задача и логическото структуриране на текст.

По математика при 7. клас резултатите са силно повлияни и от промяната във формата на изпита. Тази година той е включвал повече задачи с кратък свободен отговор, при които няма възможност за налучкване. От ведомството посочват, че такива промени обичайно водят до по-ниски резултати в първата година. Въпреки това анализът показва, че проблемът не е само във формата — учениците се справят по-слабо със задачи, свързани с вероятности, финансова грамотност, геометрия и практически приложения.

При четвъртокласниците картината е смесена. По български език средният резултат е 76,4 точки, което е с около 5,5 точки повече от миналата година. Това показва добри основни езикови и литературни умения. Най-добре децата се справят със задачата с творчески характер, което показва добър речников запас и умение за създаване на кратък текст. По-слаби резултати има при теоретични въпроси и задачи, изискващи изразяване и аргументиране на мнение.

По математика обаче четвъртокласниците отбелязват спад. Средният резултат е 62,9 точки, или с 6,5 точки по-нисък. Учениците владеят основните аритметични действия, но се затрудняват при задачи в нестандартен контекст, при решения с няколко последователни стъпки и при геометрични задачи. Според анализа е нужен по-силен акцент върху математическото мислене и прилагането на знанията в нови ситуации.

При десетокласниците резултатите традиционно са най-ниски. По български език средният резултат е 45,49 точки, с около 2 точки по-малко от 2025 г. Учениците се справят с разбиране на нехудожествен текст, извличане на информация и разпознаване на понятия, но изпитват затруднения при аналитичното мислене, формулирането на теза и аргументирането ѝ.

По математика резултатът в 10. клас е 30,34 точки, с около 5 точки по-нисък от миналата година. Тази година обаче десетокласниците за първи път са решавали интегрален тест, който проверява не само математически знания, но и прилагането им в задачи от природните науки. Затова според МОН резултатите не могат да бъдат пряко сравнявани с предходната година, а ще служат като отправна точка за новия модел на оценяване.

И тук се вижда същият проблем - учениците се справят със стандартни процедури и алгоритми, но срещат трудности при логическо разсъждение, анализ на условието, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-сериозни са затрудненията при комбинаторика и теория на вероятностите.

По региони първите места остават без сериозни размествания. Най-добри резултати традиционно показват София-град, Смолян и Варна, като към тази група се включват още Бургас, Пловдив, Габрово и Русе. В дъното остават региони като Сливен, Разград, Шумен, Видин, а тази година към тях се присъединява и Монтана.

Общата картина показва, че по български език има стабилност или дори подобрение в някои етапи, но математиката се превръща във все по-сериозен проблем. Според данните учениците знаят правилата, но трудно ги използват, когато задачата изисква мислене извън познатия шаблон.