Очаквано: Шефът на ДАНС оглави Комисията по досиетата

Очаквано: Шефът на ДАНС оглави Комисията по досиетата с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и Пеевски. ГЕРБ лансира за поста Тончев, за да освободи мястото в контраразузнаването, следвайки разбирането на лидера на партията Бойко Борисов, че шефовете на тайните служби трябва да получават държавна работа, "за да забравят тайните". Досегашната практика бе бившите шефове да получават дипломатически постове зад граница, пише Mediapool.

Мандатът на Тончев, който бе назначен в ДАНС от Румен Радев по предложение на служебното правителство на Стефан Янев, изтичаше през 2028 година, но той освободи поста предсрочно.

Според Радев става дума за "отстраняване" на Тончев и овладяване на службите от управляващите.

Бившият конституционен съдия Константин Пенчев пък бе избран за зам.-председател на Комисията по досиетата. Първоначално ГЕРБ бе предложила именно него за председателското място, но впоследствие ревизира решението си. Предложеният от БСП юрист Пламен Костов пък бе избран за секретар на комисията.

За членове на комисията бяха избрани бившият депутат от СДС и доскорошен евродепутат от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов и бившият главен секретар на МВР Георги Костов (ГЕРБ-СДС), който е инженер с кариера в МВР. Също предложените от БСП Кирил Кирилов, който е бивш шеф на общинската организация на БСП в Перник, и Севдалина Червенкова-Минкова, която е съдия във Върховния административен съд. Членове на комисията са и предложените от ИТН Емил Трифонов и Владимир Владимиров, за които не се знае много. Трифонов е магистър по "Стопанско управление", със стаж в МВР. Бил е и началник по сигурността във фирмата "Седем-Осми" на Слави Трифонов.Владимир Владимиров е магистър по "Информационни и управляващи технологии" с опит в частния сектор.

Предложените за членове от ПП-ДБ Стефан Тафров и Габриела Килфанова не бяха избрани, както и предложенията на ДПС-ДПС Гюрсел Салим и Николай Цонев от ДПС-ДПС.

По време на изслушването Пламен Тончев каза, че българското общество проявява силен интерес към миналото на държавата и това означава, че комисията има още много работа.

Първоначално се очакваше в комисията да попаднат и историци, които изследват комунистическия режим, но така и не бяха разпознати от политическите партии.

Практиката в другите бивши социалистически държави е комисията да бъде развита в Институт за националната памет, но това изисква сериозна законодателна работа, с каквато сегашният състав на парламента на този етап предпочете да не се занимава.