Отчитат няколко пъти разлика в заплащането при завършилите една и съща специалност в различни университети у нас

Разбира се, ето статия, която обобщава ключовите изводи и съвети от Рейтинговата система на висшите училища за 2025 г., с фокус върху информирания избор на кандидат-студентите.

🎓 Университетският Рейтинг 2025: Ключът към високия доход и успешната реализация

Картата на информирания избор показва: марката на университета е по-важна от специалността

Рейтингът на университетите за 2025 г. затвърждава своята роля не просто като класация, а като карта за информиран избор за хилядите кандидат-студенти. Анализът, който сравнява 51 висши училища в 52 професионални направления по десетки показатели, разкрива ясна зависимост: къде точно учиш е от съществено значение, тъй като разликите в доходите и професионалната реализация след завършване достигат до няколко пъти.

Изданието за 2025 г. развенчава мита, че най-големият или най-утвърденият държавен университет винаги предлага най-добрите перспективи. Оказва се, че може да бъде по-перспективно да следваш икономика в частен университет или общо инженерство във Висшето училище по телекомуникации и пощи, отколкото в големи държавни ВУЗ-ове.

Парите говорят: Доходи от 2000 до 10 000 лв.

Ако основният критерий за избор е бъдещият доход, насочването към Военно дело (6112 лв.) и Информатика (4751 лв.) остава най-логично. Тези две направления, заедно с Национална сигурност (3763 лв.), формират топ 3 по среден облагаем доход. В челната десетка попадат още Комуникационна и компютърна техника, Математика, Металургия и Медицина.

Особено любопитна е връзката между входната оценка и изходната заплата. За да влезеш в Медицина, е нужна средна оценка 5.73, но направления като Металургия (4.47) и Проучване на полезни изкопаеми (4.59) също гарантират висок доход от порядъка на 3600 лв.

Огромното значение на "марката"

Най-драматични са разликите в направленията, които се предлагат масово:

• Информатика: Диплома от Софийския университет (СУ) носи средно 7400 лв. доход, докато същата диплома от Шуменския или Югозападния университет осигурява едва 2400 лв.

• Икономика: Най-масовото направление, в което заплащането варира близо три пъти. Дипломата от СУ носи 4200 лв., но частни училища като Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Американският университет (АУБ) го следват плътно. За сметка на това, утвърдени икономически центрове като УНСС или Стопанската академия изостават значително.

Разликата е още по-впечатляваща при по-високата степен: магистърска програма по Администрация и управление от АУБ може да достигне 10 100 лв. среден доход.

Реализацията: Приложение на дипломата и безработица

Индикаторът за приложение на висшето образование показва доколко завършилите работят по специалността си. Тук отново лидери са големите университети и специализираните академии.

95% от завършилите Информатика в СУ работят на позиция, изискваща висше образование, докато в ЮЗУ и Шуменския университет този дял е под 51%. При Математика разликата е двойна: 93% реализация за СУ срещу 41% за Русенския университет.

Най-висока реализация в направленията си отчитат Академията на МВР (92% за Национална сигурност) и Висшето училище по телекомуникации и пощи (92% за Общо инженерство).

По отношение на безработицата, най-нисък риск носят дипломите от СУ (0.8% при Информатика и Комуникационна техника) и Технически университет – Варна (0.8% при Енергетика). За сметка на това, Комуникационна и компютърна техника в Бургаския държавен университет (4.2% безработица) и Информатика в Шуменския университет (3.6% безработица) изглеждат по-рискови.

Мобилност: Къде да учиш, ако искаш в чужбина?

За студентите, които ценят възможността за обмен в чужбина, рейтингът посочва други лидери. Медицинският университет в Пловдив е безспорен шампион, с 404 студенти на обмен по направление Медицина. Следват Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" (Транспорт и корабоплаване) и отново МУ-Пловдив (Дентална медицина).

На другия полюс стои фактът, че десетки направления в университети като ЮЗУ, Лесотехническия университет и Шуменския университет не са изпратили нито един студент по програма за обмен.

Колебанията в системата

Въпреки че рейтингът остава основен ориентир, председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова отбелязва, че неговата роля като инструмент за финансиране вече се оспорва. Новата система за акредитация започва да създава известни колебания в доверието, тъй като качеството се оценява и от други органи.

В заключение: Рейтингът 2025 дава ясен сигнал към кандидат-студентите: информирайте се не само за специалността, но и за университета. Правилният избор на висше училище може да означава хиляди левове разлика в месечния доход и значително по-голям шанс за професионална реализация по придобитата специалност.