Пием, пушим и казваме, че сме здрави – тревожни данни за навиците на българите

България изостава драстично от средните европейски нива по показателите за здравословен начин на живот, показва мащабно проучване сред 27 000 души от 22 държави, включително 1000 българи. Изследването, проведено в периода февруари–март 2025 г., разкрива тревожна картина за навиците, превенцията и доверието в здравната система у нас, пише БТА.

Живеем най-малко от цяла Европа, но не изглежда да искаме да променим този факт (видео)

📊 Данните: декларации вместо действия

Макар 92% от българите да твърдят, че здравословният живот е важен, само 40% реално го водят – далеч под 52% средно за Европа.
В същото време 37% от хората у нас никога не са ходили на профилактичен преглед, а едва 37% изразяват удовлетвореност от здравната система – при 57% средно за ЕС.

Най-добре представящата се държава е Испания, където две трети от хората живеят здравословно, а в средната продължителността на живота е 84 години.

Все повече пациенти се оплакват, че в болниците им искат пари, независимо от здравните осигуровки

⚠️ Българите нямат време, мотивация и вяра

Основните причини, поради които българите не живеят здравословно, са:

• 39% твърдят, че нямат време;
• 40% признават липса на мотивация;
• почти всеки трети казва, че не може да си го позволи финансово.

Най-честите нездравословни навици са кафе, енергийни напитки, тютюнопушене и алкохол – поведения, които според анкетираните „намаляват стреса“ и „носят щастие“.

Психичното здраве продължава да бъде тема табу в България (Коментарът на редактора)

🧠 Психичното здраве: „добро“ само на думи

80% от българите оценяват психичното си здраве като „добро“ – второ място след Румъния. Но само 1 на 10 души търси реална помощ при проблеми.
Според клиничния психолог д-р Велислава Донкина това показва липса на самокритичност и култура на грижа:

„Вярваме на лекарите, но пренебрегваме профилактиката. Смятаме, че психичното ни здраве е прекрасно, но страдаме от бърнаут“.

🏥 Недоволство и недофинансиране

Само 37% от българите са доволни от здравната система. Според Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК здравеопазването „не е приоритет на управляващите“.
Той посочва, че:

• Едва 5% от БВП у нас се отделят за здравеопазване (при 11% средно в ЕС);
• Половината средства идват от доплащане и сивия сектор;
• Системата е станала прекалено пазарна, фокусирана върху лечението, а не върху превенцията.

„Създадохме индустрия, в която да има голям оборот на пари, вместо да гледаме резултатите от нея“, коментира Димитров.

💬 Проучването е поредното доказателство, че българинът е безотговорен към здравето си, но и обезверен. Превенцията е формалност, личните лекари са претоварени, достъпът до качествени услуги зависи от парите, не от нуждата.

Държавата продължава да финансира болестта, а не здравето – плаща за лечение, вместо за профилактика.

Докато Испания инвестира в превенция и социално здраве, България все още лекува последствията от собственото си бездействие. И ако тенденцията не се обърне, не просто ще живеем по-нездравословно – ще живеем по-кратко.