Politico: България може да повтори успеха на Хърватия с еврото – ако овладее инфлацията и търговската спекула

Всички, които чертаят апокалиптични сценарии за българската икономика след приемането на еврото, трябва да „вземат хапче за успокоение“ – такъв е изводът в задълбочен анализ на Politico, посветен на опита на Хърватия, последната страна в ЕС, която прие единната валута. Статията идва в ключов момент – след като Европейската комисия официално одобри членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.

Хърватският урок: умерена инфлация, ръст на заплатите и силен икономически растеж

Да, инфлацията в Хърватия след въвеждането на еврото през 2023 г. действително е нараснала, но според експертите това се дължи най-вече на външни фактори – като енергийната криза, последиците от пандемията и туристическия бум, а не на самото въвеждане на еврото. И въпреки това:

• Икономиката на Хърватия расте с 3,8% – едно от най-високите нива в ЕС.

• Безработицата е най-ниска от почти 30 години.

• Заплатите са скочили с над 30% след присъединяването.

• Спестявания от около 160 млн. евро годишно се реализират само от отпадането на валутното обръщане.

Има и уроци: търговската спекула не трябва да бъде подценявана

Politico не прикрива и проблемите – особено покрай първоначалното покачване на цените в супермаркетите, което създаде сериозно обществено напрежение. Част от търговците в Хърватия вдигнаха цените още преди въвеждането на двойното обозначаване (в куни и евро), за да замажат спекулата. Това доведе до бойкоти, спад на продажбите и натиск върху правителството да въведе тавани на цените за основни стоки.

България вече се подготвя с подобна кампания за двойно обозначаване от юли и финансовият министър Теменужка Петкова увери, че държавата ще е „безкомпромисна“ към всяка необоснована надценка.

Спокойна инфлационна среда у нас

Добрата новина според икономистите: България вече е в значително по-спокойна инфлационна среда в сравнение с Хърватия през 2023 г. Това ще позволи по-прецизно наблюдение и санкциониране на нелоялните търговски практики. Управителят на БНБ Димитър Радев подчерта пред Politico, че България няма да повтори съдбата на Гърция – напротив, подготвена е институционално и фискално.

Много българи днес гледат на еврото със страх, свързвайки го автоматично с поскъпване. Част от тези страхове са разбираеми – нито държавата, нито пазарът се славят с особено доверие. Но паниката не е оправдана: Хърватия показа, че преходът към еврото може да донесе реални ползи, стига да се контролира спекулата и институциите да не заспят на поста.

Еврото няма да реши всичко, но е логичната стъпка към по-ниски разходи, повече инвестиции и предвидимост.

А ако държавата си свърши работата както трябва, ще остане само една валута – доверие.