Профилът на насилника и скритите белези на една бъдеща трагедия (Коментарът на редактора)

Насилието не започва с юмрук. Започва с контрол, с изолация, с упрек. И завършва трагично — както в последните ужасяващи случаи на убити жени в България.

В този материал ще разгледаме какъв е психологическият профил на насилника, какви са ранните предупредителни знаци и как да реагираме навреме. Защото всяка разпозната ситуация може да спаси живот.

Контрол, представен като загриженост

„Обади ми се, като пристигнеш.“
„Тези дрехи не са подходящи.“
„Не се чувстваш добре с тези приятели.“

В началото всичко изглежда като загриженост. Но постепенно се превръща в пълен контрол над личния живот, облеклото, комуникацията и дори местоположението на жертвата. Това не е романтика. Това е първият етап от изолирането на жертвата и превръщането ѝ в зависима.

Изблици на гняв и непредвидимо поведение

Насилникът често е емоционално нестабилен. Един ден е мил и внимателен, на следващия — заплашителен и унижаващ. Това създава страх и несигурност. Жертвата започва да „ходи на пръсти“, за да не „провокира“ насилие.

Постоянно обвинение и прехвърляне на вината

Класически модел: „Ти ме изкара от равновесие.“
Насилниците отказват да поемат отговорност. Постоянно намират вина в другия — независимо дали става дума за кавга, обида или физическо насилие. Тази форма на психологически тормоз подкопава самочувствието на жертвата.

Кръгът на насилието: агресия – извинение – повторение

След проявено насилие често следва т.нар. „меден месец“ — извинения, сълзи, подаръци. Жертвата се надява, че този път наистина ще има промяна. Но цикълът се завърта отново. И обикновено става все по-жесток.

Жестокост към животни или слаби хора

Много насилници проявяват агресия и към други — животни, възрастни, деца. Ако човек се отнася грубо с тези, които не могат да се защитят, това е сериозен предупредителен сигнал.

Какво да направим?

• Да вярваме на инстинктите си: ако нещо изглежда „твърде загрижено“, най-вероятно е контрол.

• Да не подценяваме „дребни“ знаци на насилие. Нито един шамар не е случаен.

• Ако близък човек е изолиран, уплашен, започнал да се променя – потърсете деликатен разговор. Подкрепата може да бъде решаваща.

• В България съществува Национална телефонна линия за помощ при домашно насилие – 0800 18676 (анонимно и безплатно).

Тежките случаи на Евгения, Магдалена, Кристи и много други не са единични. Те са симптом на общество, в което насилието често остава скрито зад стените на дома и в мълчанието на жертвите.

Време е да прекъснем този модел. Като говорим, като разпознаваме, като действаме. Преди да стане прекалено късно.