Проучване: Всеки втори българин плаща за здраве от джоба си

Ново социологическо проучване на агенция „Тренд“, поръчано от Българския лекарски съюз, очертава тревожна картина за състоянието на здравната система у нас. Данните показват, че всеки втори българин вече доплаща за медицински услуги от джоба си, а недоволството от покритието на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) надхвърля 60%.

Проучването е представено по време на форум, посветен на здравната политика, и ясно показва разминаване между очакванията на пациентите и реално предлаганите услуги. Основните проблеми, които се открояват, са усещането за недостатъчно покритие на медицинските дейности, сериозната финансова тежест върху домакинствата и съмненията в ефективността на управлението на системата, пише Mediapool.

Любопитен и показателен е фактът, че българите правят ясно разграничение между лекарите и институциите. Доверието към медицинските специалисти остава високо – 81% имат доверие на личните лекари, а 79% – на специалистите. Дори лечебните заведения запазват относително стабилни нива на доверие – около 60% за държавните и частните болници.

Съвсем различна е обаче картината, когато става дума за институциите. Доверието към НЗОК и Министерството на здравеопазването е значително по-ниско, което показва дълбоко разочарование от начина, по който се управлява системата.

Анкетираните посочват, че трябва да се разшири покритието на редица услуги – най-вече образни изследвания (47%), профилактични прегледи (37%), скъпи терапии (37%), дентални услуги (35%) и лекарства извън текущия списък (30%). В същото време липсата на въпроси за доплащанията в болниците буди съмнения за непълно отразяване на реалните проблеми.

Финансовият натиск върху хората е сериозен – около 800 хиляди души, основно възрастни, изпитват тежест от разходите за здраве. Почти всички българи са здравно осигурени, но по-малко от половината знаят върху какъв доход се осигуряват – показател за ниска информираност.

Като най-сериозни проблеми в системата се посочват корупцията, недостигът на медицински кадри, слабият контрол върху качеството на услугите и неравномерният достъп до здравеопазване в страната.

В същото време има силна подкрепа за реформи – 80% от хората одобряват въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите, което според тях ще повиши качеството и доверието в системата.

Сравнение с данни от 2018 г. показва, че макар броят на неосигурените да е намалял, негативните оценки за здравната система са се увеличили значително. Най-драстичната промяна е при доплащанията – от 23% през 2018 г. до 50% през 2026 г.

Общият извод е парадоксален – системата формално изглежда стабилна, но реално функционира с нарастващо финансово натоварване върху пациентите и усещане за несправедливост и недостиг.