Член на ВСС отново опитва да премести сина си във военната прокуратура - там официално места няма

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отново ще разглежда молбата на Павел Стоев, син на члена на съвета Йордан Стоев, да бъде преместен от Софийската градска прокуратура във Военната прокуратура в София, пише в.Сега.

Павел Стоев е назначен в Софийската градска прокуратура от 1 юли, след като е бил втори в конкурса за младши следователи. Само две седмици по-късно по негова молба е започната процедура за преместването му във военната прокуратура, която според публикуваните данни е значително по-слабо натоварена.

Точката вече веднъж е била включена в дневния ред за 5 август, но е оттеглена без обяснения и без дебат. Сега отново е предложена за разглеждане.

Случаят повдига въпроси и за двоен стандарт. Малко преди да одобри процедурата за Стоев, ВСС е отказал преместване на друг следовател от Перник във военната прокуратура. Тогава като аргумент е посочено, че военното следствие е значително по-слабо натоварено – при щатна натовареност 8 дела спрямо средно 39 за страната, а действителната е 9,1 при средно 46,1.

По данни на „Офнюз“ на отказания следовател му се е налагало да се премести в София по семейни причини, тъй като има четири деца, две от които са с церебрална парализа и се лекуват в столицата.

За разлика от този случай атестационната комисия е одобрила молбата на Стоев-младши без мотиви.

Заради работата на сина си в Софийската градска прокуратура Йордан Стоев се е оттеглил от гласуването по процедурата за отстраняване на градската прокурорка Емилия Русинова. Самият той по-рано е бил обект на искане за дисциплинарно уволнение, но давността е попречила да бъде образувано производство.

Тук най-същественото не е дори къде иска да работи един млад следовател, а защо правилата изглеждат различни според това кой стои зад молбата.

Ако ВСС действително смята, че във Военната прокуратура има нужда от още един следовател, би трябвало да го каже ясно и да представи данните за тази нужда. Особено след като самият съвет съвсем наскоро е използвал ниската натовареност на същата прокуратура като аргумент за отказ на друг кандидат.

Още по-проблемно е, че в единия случай има подробно мотивиране на отказа, а при молбата на сина на член на ВСС атестационната комисия я одобрява без мотиви.

Това не доказва само по себе си, че някой е уредил „синекурен пост“. Но създава точно онова, което една съдебна кадрова институция би трябвало да избягва на всяка цена – съмнение за привилегировано отношение и конфликт на интереси.

И когато става дума за ВСС, обяснението „всичко е законно“ не е достатъчно. Въпросът е дали изглежда справедливо и дали еднакви правила се прилагат към всички.