Без особена прозрачност и с политически привкус, Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) попадна под контрола на приближени до и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Това се случи на общото събрание на организацията, проведено в почивната база на прокуратурата в Цигов чарк, където Сарафов, макар и формално да не е член на асоциацията, изигра ключова роля.
За нов председател на Управителния съвет е избрана Елица Калпачка – заместник районен прокурор на Благоевград и близка до Сарафов. И двамата са възпитаници на Академията на МВР, а правното си образование тя е получила от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – учебни заведения, които често биват критикувани за спорното качество на юридическото образование. Всъщност там е завършил и санкционираният за корупция по “Магнитски” в САЩ и във Великобритания депутат Делян Пеевски.
Събранието, което според първоначалния график трябваше да се състои през юни (когато изтича и шестмесечният мандат на Сарафов като и.ф. главен прокурор), беше изненадващо изтеглено за 25 април – делничен ден точно преди празниците, когато много магистрати са в отпуск или на дежурства. Това породи съмнения, че изборите са били организирани с цел да бъде осигурено „удобно“ мнозинство.
Гласуването за новото ръководство е било явно – въпреки че уставът предвижда и възможност за таен вот. Публичният начин на гласуване допълнително повишава риска от натиск и липса на свобода на избора. Междувременно, досегашният председател Владимир Николов не се е кандидатирал за нов мандат, след като Сарафов внезапно поиска дисциплинарното му уволнение за предполагаеми нарушения – ревизия, за която, според магистрати, дори не му е била дадена възможност да направи възражения.
За заместници на Калпачка също са избрани фигури, лоялни на Сарафов – включително Десислава Петрова (също завършила Академията на МВР) и Даниела Ангелова (единствената с диплома от СУ „Св. Климент Охридски“). Въпреки че събранието вече е минало, решенията му все още не са обявени публично, няма данни в Търговския регистър и липсва каквото и да е прессъобщение. Тишината изглежда съвсем умишлена.
Очевидно е, че под предлог за нужда от „по-активно ръководство“, Сарафов е използвал позицията си, за да овладее една независима професионална организация – в момент, в който неговият собствен мандат е на изтичане. Така се рисува добре познатият сценарий: концентрация на власт чрез вътрешни маневри, кадрови натиск и негласен страх.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!