Сигналът за „Хемусгейт“ срещу Сарафов и други прокурори – блокиран в коридорите на съдебната система

Три години след началото на разследването по делото „Хемусгейт“ – символ на източването на 55 милиона лева авансово платени от държавата за строителство на магистрала „Хемус“ – казусът отново се оказа забит в бюрократичен лабиринт.

По информация на Антикорупционния фонд, прокурор от Софийската градска прокуратура Ивайло Занев е опитал да сезира специалния прокурор Даниела Талева за действия на временния главен прокурор Борислав Сарафов и други висши обвинители, които според него биха могли да съдържат признаци на престъпления – подкуп или действия против правосъдието.

Сигналът обаче така и не стигнал до Талева. Зам.-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова го препратила обратно в… Софийската градска прокуратура. Там, в рамките на два дни, прокурор Йордан Петров отказал да образува проверка, аргументирайки се, че не може да оспори становището на върховен съдия.

Занев, който е сред първоначалните наблюдаващи прокурори по „Хемусгейт“, твърди, че е бил отстранен, за да се забави делото и да бъдат спасени ключови обвиняеми. От 2023 г. насам процесът буксува, а новият екип прокурори по случая бележи бърз кариерен ръст. Междувременно „Хемусгейт“ още не е внесено в съда, въпреки че досъдебното производство е приключило отдавна.

Историята е показателна за начина, по който системата сама „гълта“ опити за търсене на отговорност. Сигналите се въртят между институциите, а резултатът винаги е един и същ – отказ за действие. Докато милиони изчезват в брой от банкови офиси, отговорността се прехвърля като горещ картоф. И ако преди „Хемусгейт“ звучеше като скандал, днес все повече прилича на обикновена рутина – схема, която обслужва не законността, а политико-прокурорското статукво. А най-големият абсурд остава фактът, че сигнал за престъпления на прокурори се решава от… самата прокуратура.