Синът на член на ВСС получи „синекурно“ място въпреки двойния аршин

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет намери място за сина на свой член - този път във Военната прокуратура в София.

Павел Стоев, син на члена на ВСС Йордан Стоев, беше преместен от Софийската градска прокуратура в структурата, която според собствените данни на съвета е значително по-слабо натоварена. Решението е взето единодушно, без обсъждане и без публично изложени мотиви, пише в.Сега.

Още по-интересното е, че точката дори не е присъствала в предварително обявения дневен ред. Тя е добавена като допълнителна, докладвана е от председателя на Комисията за атестирането и конкурсите Огнян Дамянов и е гласувана без дебат.

Бащата Йордан Стоев не е присъствал при гласуването.

Павел Стоев е бил назначен в Софийската градска прокуратура от 1 юли, след като е класиран втори в конкурс за младши следователи. Само две седмици по-късно - на 15 юли – по негова молба е започнала процедура за преместването му във Военната прокуратура.

И тук идва особено неудобният въпрос: защо точно там?

Самият ВСС съвсем наскоро е отказал преместването на друг следовател във Военната прокуратура именно с аргумента, че тя е твърде слабо натоварена.

Тогава съветът е посочил конкретни числа - при щатна натовареност 8 дела, средната за страната е 39, а действителната натовареност е 9,1 при средна за страната 46,1. Тоест, според собствената логика на ВСС, няма достатъчна кадрова необходимост за увеличаване на броя на следователите там.

Само седмица след този отказ обаче същата атестационна комисия одобрява преместването на Павел Стоев - този път без да изложи мотиви.

И точно тук вече не говорим просто за кадрово решение, а за двоен аршин.

За единия следовател слабата натовареност е причина да бъде отказано преместване. За сина на член на ВСС същата тази слаба натовареност очевидно не се оказва проблем.

Още по-пикантен е фактът, че според „Офнюз“ на отказания магистрат му се е налагало да търси преместване в София по семейни причини – той има четири деца, две от които са с церебрална парализа и се лекуват в столицата.

Междувременно за преместването на Стоев-младши не получаваме публично обяснение защо точно Военната прокуратура има нужда от него.

Независимото сдружение на българските прокурори още през август е поискало от ВСС да обясни кой е инициирал процедурата и въз основа на какви данни е установена необходимостта от нов човек. Поискани са и конкретни данни за щата, натовареността, свободните длъжности и броя и сложността на делата.

Отговор, поне публично, няма.

Коментар

Ние отдавна сме разбрали, че в българската съдебна система думата „конфликт на интереси“ понякога звучи като нещо от учебника по гражданско образование – хубаво понятие, което стои на рафта и никой не отваря.

Но тук вече имаме ситуация, която сама си пише сценария.

Първо ВСС казва: „Военната прокуратура е слабо натоварена, няма нужда от още хора.“

После някой казва: „Ама имаме един човек, който иска да отиде там.“

И ВСС изведнъж: „Е, щом е така…“

Само че човекът е син на член на самия ВСС.

И ние не казваме, че Павел Стоев не трябва да работи във Военната прокуратура. Не казваме и че е нарушен законът – това трябва да бъде установено от компетентните органи.

Казваме нещо много по-просто: когато правите изключение, обяснете защо.

Защото когато един магистрат получава отказ за същото преместване с аргумент „няма достатъчна натовареност“, а седмица по-късно синът на член на кадровия орган получава зелена светлина без мотиви, въпросите идват сами.

И тук си припомняме и предишните сюжети около Йордан Стоев. Самият той вече е трябвало да си прави отвод при гласуване, свързано със Софийската градска прокуратура именно заради това, че синът му работи там. А сега синът му вече е преместен – тихичко, като допълнителна точка, без дебат и без аргументи.

Така се ражда усещането за „наш човек“, дори когато всички формално са спазили процедурата.

А когато една институция, която трябва да гарантира независимостта и справедливостта в съдебната система, започне да изглежда като кадрова борса за правилните хора, проблемът вече не е само в едно назначение.

Проблемът е в доверието.

Защото обществото не иска от ВСС да му казва: „Няма проблем, всичко е законно.“

Иска да чуе: „Ето защо го направихме.“

А когато няма обяснение, остава само едно – двойният аршин. И той, както знаем от „Господарите“, обикновено е най-точният измервателен уред за това кой колко е близо до властта.