След блокирания избор Сарафов се обърна към Бога. В деня, в който Висшият съдебен съвет прекрати процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, магистратът проведе среща с патриарх Даниил. Двамата са обсъдили идеята на българския патриарх предметът "православие" да бъде въведен в училищата.
За срещата се разбира от съобщение, публикувано на сайта на Светия Синод. Прокуратурата твърди, че става дума за работна среща, без да уточнява каква е общата работа между църквата и прокуратурата в една светска държава, пише Mediapool.
На срещата са присъствали заместник-главните прокурори Елена Каракашева и Ваня Стефанова, Мелнишкият епископ Герасим и Браницкият епископ Пахомий, юридическият съветник на синода Мария Кьосева и Александър Смочевски, съветник по каноничноправните въпроси на патриарха.
ВСС спря процедурата за нов главен прокурор, Сарафов си остава временно изпълняващ функциите (видео)
Борислав Сарафов вероятно ще остане на поста временен главен прокурор за още 6 месеца. Ако парламентът избере нов Висш съдебен съвет, той ще получи право да се пробва отново да бъде избран за постоянен шеф на прокуратурата.
В четвъртък Даниил и Сарафов са обсъдили инициативата на патриарха да се въведе предметът "Религия - Православие" като задължителен в общообразователната програма в училищата. Главният прокурор и заместниците му подкрепят предложението, се разбира от двете съобщения.
"Те споделиха разбирането на Българския патриарх, че православните ценности стоят в основата на формирането и запазването на българския народ през вековете, а диалогът между религиите е предпоставка за обществения мир. Изучаването и опознаването на нашата православна вяра би спомогнало за укрепване и духовно израстване на младите хора", пише синодът.
Патриархът и Сарафов са обсъдили решението на Върховния касационен съд, с което бе разрешена регистрацията на Българската православна старостилна църква.
В съобщението се казва, че Сарафов е убеден, че "Българската православна църква - Българска Патриаршия" (БПЦ - БП) е единствена, единна и неделима, с безспорен исторически принос и огромна роля за националната идентичност, което се доказва от отредения ѝ от конституцията статус на традиционно вероизповедание в България".
Изказването на Сарафов, ако е цитирано вярно, напълно противоречи на конституционния текст.
Българската конституция не дава никакъв особен статут на Българската православна църква като организация. Текстът в основния закон е пределно ясен.
Вероизповеданията са свободни.
Религиозните институции са отделени от държавата.
Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. (а не БПЦ като институция-б.р.)
Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
В случая старостилната църква също твърди, че е православна, което по никакъв начин не противоречи на конституцията. Още повече, че на политиците е абсолютно забранено да се месят в делата на религиозните институции, както и обратното.
Патриархът и ръководството на прокуратурата са се разбрали да работят за задълбочаването на сътрудничеството между двете институции "в името на запазване на националната идентичност и единение и за решаване на важните и общественозначими въпроси".
Преди проваленият избор Сарафов беше подкрепен от еврейските организации в България.
