Специалният прокурор, създаден да разследва главния прокурор, призна, че е зависим от него

Фигурата на специалния прокурор бе създадена с амбициозната цел да премахне недосегаемостта на главния прокурор и неговите заместници – един от най-сериозните проблеми в българската съдебна система, критикуван години наред от Европейската комисия и Венецианската комисия. На практика обаче се оказва, че тази фигура е само формална и не разполага с реална независимост.

Даниела Талева – първият и единствен засега специален прокурор, назначен да разследва евентуални престъпления на главния прокурор и висшите кадри в държавното обвинение, призна в официален документ, че е зависима от самото ръководство на прокуратурата. Според нея тя няма право самостоятелно да преценява дали да предостави на обществото информация за случаи, по които работи, дори когато те са от изключителен обществен интерес.

Документ, който разкрива пълната безпомощност на спецпрокурора

До този извод се стига след заявление за достъп до обществена информация, подадено до Талева по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от вестник "Сега". Заявителят настоява Талева лично да предостави постановлението за прекратяване на прокурорската преписка, свързана с участието на действащия главен прокурор Борислав Сарафов в скандала „Осемте джуджета“.

Това дело е от особена важност, защото „Осемте джуджета“ разкрива дълбоки връзки между висши прокурори, бившия следовател Петьо Петров – Еврото, и мащабна схема за рекет и влияние върху правосъдната система. Скандалът бе разкрит от Антикорупционния фонд, като в центъра на разследването стои именно Петров и мрежата му от зависимости.

Заявителят е изрично настоял, че иска отговор от самата Талева, а не от главния прокурор или негов заместник, които по закон са упълномощени да отговарят по ЗДОИ.

Талева отказва и мотивира решението си по начин, който разкрива парадокса в българската съдебна система. Тя твърди, че не е самостоятелен орган, а е част от Върховната касационна прокуратура (ВКП). По нейното тълкуване „органът“ е прокуратурата като цяло, представлявана от главния прокурор, а не самата тя като индивидуална фигура.

Талева допълва, че използва специален електронен модул (деловодна система), до който дори ВКП няма достъп. Въпреки това, ако служител на ВКП, упълномощен по ЗДОИ, реши да предостави информацията, тя би могла да я предаде чрез него. Затова препраща заявлението именно към заместник-главния прокурор Магдалена Лазарова – човек от екипа на Сарафов.

Така се стига до абсурдна ситуация – прокурорът, който трябва да разследва евентуални престъпления на главния прокурор, се оказва зависим от него и неговия екип, когато става дума за публичност и отчетност на работата му.

Омагьосаният кръг на безконтролност

„Сега“ припомня, че преди време медията спечели дело, което задължава прокуратурата да предостави достъп до всички актове на Талева. Въпреки съдебното решение, зам.-главният прокурор Лазарова официално заяви, че „прокуратурата не разполага с търсената информация“, защото тя се намира единствено при Талева.

Това създава омагьосан кръг: Талева има актовете, но твърди, че не може да ги предостави без разрешение на хората, които трябва да разследва. Зам.-главният прокурор пък заявява, че няма достъп до тези документи. В резултат обществото остава напълно в неведение за действията на спецпрокурора, а прозрачността е сведена до нула.

Разследването на Сарафов и „Осемте джуджета“ – потънало в мъгла

Случаят „Осемте джуджета“ е сред най-емблематичните за злоупотреби с власт в съдебната система. Петьо Петров – Еврото, бивш следовател, е описван като „сив кардинал“ на прокуратурата, който чрез връзки и заплахи контролира бизнеси и дела.

В края на 2024 г. Талева в писмени отговори до в. „24 часа“ признава, че по делото е установено, че Сарафов няколко пъти е посещавал ресторант „Осемте джуджета“, но според нея няма „преки очевидци“, които да потвърдят, че е разговарял насаме с Петров или че между двамата е имало размяна на документи и ценни вещи.

Основното свидетелство – на бившата съпруга на Петров, Любена Павлова, която разказа публично за срещи, пликове с пари и схеми за влияние, Талева определя като „абстрактно“ и ненадеждно.

Този подход на практика обезсмисля разследването и подхранва подозренията, че фигурата на специалния прокурор е създадена само като „димна завеса“ пред Брюксел, а не като реален инструмент за търсене на отговорност.

Коя е Даниела Талева?

Даниела Талева е прокурор с дългогодишен стаж във Върховната касационна прокуратура. Тя бе избрана за специален прокурор от Висшия съдебен съвет през 2022 г. след политически натиск България да въведе механизъм за контрол над главния прокурор. Мандатът ѝ е 5 години. Назначението ѝ беше критикувано още от самото начало, тъй като идва от същата система, която трябва да разследва. Заплатата ѝ е на равнище, сравнимо с това на главния прокурор, а бюджетът за нейния офис е минимален, което я прави още по-зависима от централната прокуратура.

Коментар: Прокуратурата – овладяна и недосегаема

Този случай е ярък пример за пълното овладяване на българската прокуратура от вътрешни кръгове и политико-икономически зависимости. Вместо да осигури реален контрол над главния прокурор, новият механизъм създаде фигура, която по същество е лишена от правомощия и независимост.

Зависимостта на Талева не е само личен проблем – тя е системен дефект. Главният прокурор продължава да концентрира цялата власт, включително и върху този, който по закон трябва да го разследва. Това подкопава доверието в правосъдието, а България остава единствената държава в ЕС, в която реална отговорност на главния прокурор е практически невъзможна.

Докато ключови дела като „Осемте джуджета“ тънат в мъгла, а разследванията се водят формално, корупцията на най-високо ниво остава безнаказана. Българските граждани и европейските партньори виждат, че системата работи не за законността, а за прикриване на собствените си хора.

Истинската реформа няма да дойде чрез създаването на още фигури като специалния прокурор, а чрез разделяне на властите, намаляване на правомощията на главния прокурор и ефективен парламентарен и обществен контрол. В противен случай „реформите“ ще останат фасада, а недосегаемите ще продължат да управляват в сянка.