Столична болница "наема" ПЕТ скенер, струващ 4-7 милиона лева, за над 25 милиона лева

Със средства от данъци и здравни вноски, административното ръководство на Пета градска болница в София планира договор за над 25 милиона лева за трегодишен „наем“ на PET/CT скенер. За същата сума болницата може да придобие собствен апарат – за около 4–7 млн. лв., което би довело до значителни спестявания и инвестиции в лечение и заплати.

Как действа схемата – и от кога?

Според информация от социалните мрежи и медии:

• От 2018 г. болницата използва модел, при който външна фирма поставя апарат в лечебното заведение. Болницата плаща 80% от приходите от НЗОК за изследванията, докато частният оператор получава печалбата – без да притежава апарата, но с назначен персонал.

• Предстоящият нов договор е четири пъти по-скъп спрямо предишния, въпреки че апаратът е амортизиран и разходите за персонал и поддръжка не са нараснали.

Няма яснота дали е изготвен бизнес план или е получено одобрение от Столичния общински съвет. Клаузите са подбрани така, че само настоящата фирма може да участва – което поражда съмнения за непрозрачност и злоупотреба с публични средства.

Защо възниква този въпрос: себестойност и цени?

Според международни източници, средната цена за PET/CT скенер варира между $225,000 и $750,000, в зависимост от модела и оборудването. Дори и по максималния курс, стойностите са далеч под милионите, които се предвиждат за „наем“.

Контекстът – ниски заплати на персонала и недоверие

Темата е особено чувствителна на фона на състоянието на медицинския персонал:

• Медицински асистент, който е работил няколко дежурства, е публикувал фиш за 477 лв. заплата (на месец) 

• Специализанти в педиатрията с тежък труд и отговорност получават едва around 1900 лв. на месец 

Тези ниски възнаграждения контрастират с милионните суми, предвиждани за наем на оборудване, и подчертават социалния и етичен провал на системата.

Коментарът на "Господарите"

Това не е просто поръчка — това е тест за паметта и търпението на софиянци. Ако обществото се примирява с подобни злоупотреби, няма да има пари за достойни заплати, но ще има за непрозрачни сделки.

Справедливата алтернатива е проста: закупуване на собствен апарат с кредит, който след това да се изплаща от оперативните приходи, а не постоянни плащания към външен изпълнител, доминиращ пазара.

Такъв пример подкопава доверието в здравната система и променя обществената оценка на приоритетите: хората, които лекуват, не могат да бъдат възнаграждавани с подигравателни заплати, а публичните средства не могат да се превръщат в джобове на малцинство.