ТЕЛК и НЗОК не могат да се разберат помежду си - отнасят го хората с увреждания

Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ алармира, че Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването обезсмисля Закона за хората с увреждания, според който помощни средства трябва да се отпускат спрямо индивидуалните нужди на пациента. Причината – в наредбата са включени медицински условия, които ограничават обхвата на правоимащите, въпреки оценка от лекарска комисия (ТЕЛК), че даден човек се нуждае от конкретно средство.

Един конкретен случай показва тежките последици от това противоречие – жена със 100% инвалидност е принудена да чака година и половина, за да получи от НЗОК акумулаторна инвалидна количка, въпреки че според ТЕЛК тя има нужда именно от такава, поради невъзможност да ползва ръцете си. Заради несъответствие между диагнозата ѝ и условията в списъка на НЗОК, жената получава отказ и се налага да води дело, което в крайна сметка печели.

Върховният административен съд (ВАС) отменя част от Наредба № 7, тъй като разпоредбите ѝ не са съгласувани с Агенцията за хората с увреждания, както е по закон. ВАС също подчертава, че не може с подзаконов нормативен акт да се ограничава законово право, а преценката за нуждите трябва да остава в ръцете на медицинските специалисти.

Въпреки това, Министерството на здравеопазването е подготвило нова версия на отменените текстове, която предстои да бъде обсъдена. В проектодокументите се вижда, че се планира възстановяване на стария подход, с което според адвокат Силвия Величкова проблемите ще продължат, а индивидуалната оценка от лекарите ще остане на заден план.

Коментарът на “Господарите”

Случаят е ярък пример за това как бюрокрацията и нормативната неяснота могат да се превърнат в бариера пред човешкото достойнство. Вместо да се подкрепя личната лекарска преценка – както изисква законът – институциите следват шаблон, който пренебрегва конкретните нужди на хората. И така, пациентите, които и без друго се борят с тежки увреждания, се оказват принудени да водят дълги и изтощителни съдебни битки, за да получат елементарна помощ.

Още по-абсурдно е, че след решението на ВАС, което ясно посочва проблема, Министерството отговаря с нов проект, който повтаря отменените текстове почти дословно. Така вместо да се отстрани несправедливостта, тя се институционализира – с леки козметични промени, но без реална грижа за човека зад диагнозата.

Това не е просто административен проблем – това е системно отнемане на правото на живот в достойнство. И ако държавата иска да бъде реален партньор на хората с увреждания, тя трябва да се вслуша не само в съдебните решения, а и в гласа на разума и състраданието.