Докато парламентът започва работа по законопроекта на правителството срещу т.нар. SLAPP дела, журналистката от „Капитал“ Десислава Николова е изправена пред съдебен иск заради свои публикации и интервюта, свързани с обществена поръчка за тестове за скрининг на онкологични заболявания.
Искът е за 25 000 евро и е внесен от проф. Албена Златарева от Медицинския университет във Варна. Повод са публикации и интервюта на Николова за високите цени на тестовете, закупени от Министерството на здравеопазването през 2025 г.
Според публикацията на „Капитал“ проф. Златарева е участвала като консултант при подготовката на обществената поръчка и като член на съвета, избирал тестовете. Успоредно с това представляваното от нея дружество „Център по европейски здравни политики“ е определено да обучава личните лекари за прилагането на тестовете и да събира резултатите.
В исковата си молба Златарева не оспорва посочените факти, но според „Капитал“ оспорва начина, по който те са представени и интерпретирани. Тя определя споменаването на името си в този контекст като недопустимо „внушение“, че именно тя носи отговорност за високата цена на тестовете и за проблемите около алгоритмите за тяхното прилагане.
Според позицията ѝ отговорността е на Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз и критиките следва да бъдат насочени към тях.
Спорът придобива допълнителна тежест заради обществената значимост на темата. България е сред държавите в ЕС с най-висока смъртност от онкологични заболявания. По данни на НСИ през миналата година 17 157 души у нас са починали от рак, а годишно се диагностицират около 25 000 нови случая.
България е 71-ва по свобода на медиите – до Чили и Коморските острови
На този фон страната продължава да изостава с организирането на национални програми за ранно откриване на редица онкологични заболявания. Именно проблемите около първата национална кампания за скрининг на рак на дебелото черво и рак на маточната шийка са сред темите, по които Николова публикува материали.
Първата публикация, в която името на проф. Златарева е споменато като консултант по обществената поръчка, е от 7 юли 2025 г. Следват още материали и две интервюта по темата.
Искът обаче е внесен на 29 април тази година – само пет дни след публикуването на доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция за проверката на обществената поръчка. В документа името на проф. Златарева се споменава 39 пъти, посочва „Капитал“.
Още един факт поражда въпроси около случая. В средата на април до Националната агенция за приходите е подаден сигнал, след който е започнала проверка на Десислава Николова.
От НАП са поискани подробни данни за доходите, имуществото и финансовите операции на журналистката за различни периоди, включително банкови сметки, сделки, пътувания, кредити, дарения, наследства и други обстоятелства. Поискана е и информация за финансовите операции и доходите на членове на семейството ѝ.
Самата проверка формално не е част от съдебното дело. Според „Капитал“ обаче съвпадението във времето с подготовката на съдебния иск поражда съмнения за възможна координирана институционална кампания срещу журналистката.
Дали става дума за такава кампания е въпрос, който може да бъде установен единствено въз основа на доказателства. Самият контекст обаче е важен при оценката дали дадено производство има характеристиките на SLAPP дело – стратегическо съдебно производство, използвано за оказване на натиск върху журналисти и други лица, участващи в обществения дебат.
В случая същественото е, че спорът изглежда да не е толкова за самите факти, колкото за това каква отговорност може да бъде изведена от тях.
Ако даден човек е участвал в подготовката на обществена поръчка, изготвял е експертни становища или алгоритми и впоследствие е свързан с изпълнението на определени дейности по нея, журналистите имат право да задават въпроси за неговата роля. От друга страна, посочването на участие в дадена процедура само по себе си не означава автоматично доказана отговорност за всички последващи решения и резултати.
Именно тази граница между факт, журналистическа оценка и внушение е в основата на съдебния спор.
Случаят идва в момент, когато България се опитва да въведе европейските правила за защита срещу злоупотреба със съдебни производства, насочени към ограничаване на публичното участие. При ефективен анти-SLAPP механизъм съдът би могъл още в началото да прекрати явно неоснователни производства, когато са използвани като инструмент за натиск.
За журналистите подобни дела имат цена дори когато в крайна сметка бъдат спечелени. Те означават време, разходи, адвокатски хонорари и години на съдебна несигурност. Именно това според критиците на SLAPP практиките е един от основните ефекти на подобни производства – не непременно да бъде спечелено делото, а да бъде създаден натиск върху човека, който е решил да задава неудобни въпроси.
В случая въпросите са свързани с публични средства, обществена поръчка и система за ранно откриване на рак – тема, която засяга здравето и живота на хиляди хора.
Затова спорът около делото срещу Десислава Николова надхвърля личния конфликт между журналист и ищец. Той поставя по-големия въпрос къде е границата между защитата на доброто име и правото на журналистите да разследват начина, по който се харчат публични средства и се вземат решения в чувствителни сфери като здравеопазването.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!