Точно преди държавните изпити университети у нас останаха без софтуер срещу плагиатство

След като договорът на Министерството на образованието и науката (МОН) за антиплагиатния софтуер изтече на 9 юни, българските университети останаха без основен инструмент за борба с академичното плагиатство. В момента те нямат възможност да проверяват дисертации, дипломни и курсови работи, както и научни публикации на преподаватели.

Парадоксално – в ерата на дигитализацията и засилените изисквания към академичната етика – една от най-важните функции на университетите се оказа блокирана.

Изтекъл договор, изостанала реакция

Председателят на парламентарната комисия по образование Андрей Чорбанов сигнализира за проблема и попита министъра на образованието Красимир Вълчев какво ще се случи оттук нататък.

Министърът призна, че има забавяне от страна на МОН в подновяването на договора. Макар да отчете важността на системата и широката ѝ употреба, той постави под въпрос дали министерството има основание да сключва централен договор за всички висши училища. Причината – липса на ясно предимство в цената.

С други думи: проблемът не е в нуждата от софтуер срещу плагиатството, а в това кой да го купува и как. В момента се провежда пазарно проучване, закъсняло с месеци, за да установи дали централизираната покупка от МОН е оправдана.

Академичен риск и институционално безхаберие

Последиците обаче са сериозни. Освен че университетите не могат да проверяват научни текстове, липсата на система поставя под въпрос и акредитационните им процедури. Според действащите изисквания, всяко висше училище трябва да посочи използвана антиплагиат система в докладите си за самооценка. Без това условие няма как да получи положителна акредитация.

Преподаватели алармират, че университетите вече имат обучени и сертифицирани екипи, а в оценъчните доклади ясно е отбелязана употребата на конкретната система. Сриването на тази практика би било удар не само по академичния престиж, но и по легитимността на висшето образование у нас.

Отстъпление от една важна кауза

Акад. Николай Денков припомни, че България предприе мерки срещу плагиатството след като попадна в негативна класация на списание Nature – със 15% от проверените научни статии, в които е открито плагиатство. Това стана причина за създаването на Комисията по академична етика и закупуването на антиплагиатния софтуер.

„До този момент нямаше култура, че плагиатството е проблем, а антиплагиатната система промени това“, подчерта Денков и призова въпросът да не се разглежда само финансово, а като стратегическа политика.

Докъде ще стигнем на автопилот?

Фактът, че един централен инструмент за академична почтеност е оставен да изтече, без да има подготвен план за действие, е показателен за хроничната небрежност към системните проблеми в образованието.

Вместо да гарантира високи етични стандарти, държавата абдикира от отговорността си, прехвърляйки решението към университетите, но без да създаде условия, в които те наистина могат да поемат тази тежест ефективно и навременно.

Коментарът на "Господарите"

Висшето образование не може да съществува без доверие. А доверието започва с прозрачност, почтеност и контрол.

Академичното плагиатство не е маловажен проблем – то е симптом за липсата на морал и система. Без антиплагиатен софтуер се връщаме години назад и рушим с мълчание това, което трудно беше изградено.

Време е не само да подновим софтуера, а да подновим и ангажимента си към почтеността. Не с половинчати мерки и пазарни оправдания, а с ясна воля – че в образованието компромиси с етиката не се правят.