Торинската плащеница продължава да събужда мистерии и страсти (снимки)

24-годишна Емануела Маринели се разхождала недалеч от Ватикана в Рим, когато зърнала за миг „прекрасното лице на Христа”, отпечатано върху сувенир, изложен на витрината на едно от магазинчетата, стопанисвани от монахини, пише CNN. Образът стоял там за продан сред много други джунджурии – от кичозни пепелници с лицето на Папата до пластмасови реплики на Разпнатия Исус с очи, които се отварят и затварят сами.     „Беше черно-бял със затворени очи, страдащ, но и някак ведър”, разказва тя.     Стъписана, жената влязла в магазина и попитала монахинята зад щанда кой е авторът на оригиналното изображение, но отговорът бил, че творбата няма художник, а е фотография на Торинската плащеница.     „Бях напълно изненадана и объркана”, разказва Маринели. „Идеята, че някой просто може да заснеме с фотоапарат погребалната плащеница на Христа с образа му върху нея ми се струваше нелепа. Излязох от магазина скептично настроена и изобщо и не помислих повече за това”.     ЖЕНА ОТКРИ РЕНЕСАНСОВ ШЕДЬОВЪР ЗА 5 МИЛИОНА В КУХНЯТА СИ     Това се случило през 1975 година.     Днес Маринели е една от най-известните „покровници” в света (така се наричат хората, които вярват, че лененото платно с размери 4,4 на 1,1 метра с изображение, наподобяващо тяло на човек, е всъщност погребалната плащеница на Исус от Назарет). И тя не е сама. Мнозина вярващи продължават да почитат Плащеницата независимо от многобройните научни доводи, които поставят под съмнение произхода ѝ.     По свой начин тя се e превърнала в една от най-необичайните туристически атракции по света, привличайки посетители до днес, въпреки факта, че малцина вече имат възможност да я видят отблизо.         На пръв поглед изображението изглежда бледо и някак карикатурно. Но парчето плат е вълнувало странници и пилигрими още през 14 век, когато „погребалната плащеница на Исус” се появила за първи път във Франция. Тя била пренесена в Торино, Италия през 1578 година и оттогава привлича посетители в града и до днес.       Особен подем във феномена на плащеницата дал любителят фотограф Секондо Пиа, който през 1898 година я заснема за първи път. При лабораторната обработка на негатива, той открил изображение на окървавен и насинен човек, невидимо с просто око.       С разгласяването на образа от негатива тръгнали и острите спорове около достоверността му. От една страна застанали привържениците на тезата, че образът на мъжа с изтерзано лице и ръце и крака, пробити от гвоздеите, не е на някой друг, а на Спасителя. А от другата били скептиците, които виждали в образа умела средновековна мистификация.     Науката трябвало да си каже тежката дума през 1988 година, когато радиовъглеродните датировки установяват, че произхода на тъканта на покрова е от периода 1269-1390 година. Но научното становище не само, че не сложило край на спора, но християни и нехристияни продължават да се тълпят пред катедралата в Торино, нетърпеливи да видят с очите си артефакта.           В действителност Плащеницата не е достъпна за посетители и те могат само да ѝ се поклонят в специалния параклис вътре в катедралата. С цел да бъде съхранена, тя е положена под ламинирано бронеустойчиво стъкло в херметичен калъф.     През годините Плащеницата е изнасяна при нерегулярни церемонии „остенсиони”, като за последен път това стана през 2015 година при папа Франциск, когато над два милиона души се събраха на площада да я зърнат.     Популярността на Плащеницата не намалява въпреки радиовъглеродните датирания и въпреки че Католическата църква не се е произнесла официално по въпроса. И все пак какво привлича толкова много поклонници?          Торино далеч не е най-посещаваният от туристи град в Италия, дори напротив. Пред него в класацията са даже такива места като Сасари, Бреша и Ливорно.     Кристофър Френч, професор по психология в Голдсмитския университет в Лондон и експерт по паранормални вярвания, нарича Плащеницата „наистина интересен обект“, и смята, че трайната ѝ привлекателност отчасти се дължи на това, че произходът ѝ отвежда толкова далеч назад във времето. А радиовъглеродната датировка според него не само не намалява славата ѝ, но дори я издига още повече.     „От днешна гледна точка фактическите доказателства са на страната на тези, които оспорват истинността на артефакта, но въпреки това остава място и за загадката. Плащеницата продължава да е обвита в мистерия”, допълва Кристофър Френч     Той също така посочва теорията за "заразата" - идеята, че предмет, който е бил в контакт с конкретен човек, в случая с Исус Христос, може да поеме елементи от характера им. Ето защо плащаме стотици долари за вещ, собственост на поп звезда, а никой не иска да живее в къщата на убиец.      Може да има и друг аспект от т. нар. „феномен на заразата”. Давиде Кабоди смята, че "понякога туристите виждат събралите се и застават и те да се редят на опашка". Това е аналогичното мислене като при хората, които се редят на опашка с часове, за да видят Мона Лиза, да речем. Никой не иска да пропусне."         Въпреки първоначалното си недоверие, Емануела Маринели е една от най-известните поклоннички на Плащеницата. "Единственото правдоподобно обяснение е, че Плащеницата е била в Йерусалим преди да дойде в Европа", казва Маринели, която я е видяла шест пъти. За нея Плащеницата показва по поразителен начин страданието, претърпяно от Исус в последните часове на земния му път. „Но това не ни оставя тъжни. Образът му с това ведро спокойствие ни говори сякаш за Възкресението, за тяло, което не е победено от смъртта“.     Тя казва, че най-забележителното в Покрова, гледан отблизо е количеството кръв. Тези, които вярват в неговата автентичност казват, че въглеродните датировки са били грешни, че може би пробите са взети от част от плата, която е била преработена през средновековния период, или че земетресението от първи век след Христа в Йерусалим може да е изкривило резултатите.     Някои твърдят, че са разпознали следи, които наподобяват византийски монети от 10 или 11 век върху Покрова. Други настояват, че кръвните петна не съответстват на ъгъла на покапване при истинско разпятие. Има твърдения, че конците всъщност датират от 300BC-400AD.      Емануела Маринели вярва, че въглеродните датировки разсейват хората, които иначе биха повярвали в автентичността на Плащеницата. Според нея християните, които не вярват, действат „поради невежество или защото са взели страна - не по уважителни причини“.         Матео Борини би спорил с това. Съдебен антрополог от университета в Ливърпул Джон Мур във Великобритания, той също е практикуващ католик.     През 2018 г., заедно с италианеца Луиджи Гарлашели, той направил анализ на кръвни петна (BPA), взети от Плащеницата. Резултатите от тях показали, че кръвта по материала, е покапала от различни ъгли - с други думи, не произтича от едно тяло, пък било то свалено от кръста и после покрито с плата.      „Моята християнска вяра не се основава на мощи, а се основава на Евангелието, в което ние вярваме, без да виждаме с очите си“, казва той. "И не забравяйте, че Църквата не признава Плащеницата като свята реликва."          Дали мистерията на Плащеницата някога ще бъде разрешена? За Борини тя е категорично фалшификат. Но вярващите и чакащите реда си пред катедралата в Торино казват, че докато няма доказателства за това как е направена, въпросът си остава дискусионен.      Така или иначе, вярващите пак ще се стичат в Торино. „Понякога малко се дразня на този вид поклонение на реликви“, казва торинецът Давиде Кабоди, който се озовава пред ковчега на Плащеницата няколко пъти седмично. "За мен най-красивото е параклисът - той отвори врати през 2018 г., след като близо 20 години бе затворен заради пожар."     Той обаче признава, че Плащеницата донася ползи. "Първият път, когато я видях, честно казано, може би почувствах нещо. Беше емоционално. Изучаваш религия и история на изкуството и после я гледаш и мислиш как са го направили. Но лицето е там. Рани има. Кръв има - като в Евангелието.     „Аз съм невярващ, но пред нещо, което „пасва“ толкова добре, започвам да се разколебавам."     "Хората винаги ще посещават параклиса с Плащеницата. Ако си вярващ, ти вярваш. Но дори и да си атеист, надникваш от любопитство, дори само за да кажеш после пред другите, че си бил там и с очите си си я видял."         СВЕТИТЕ СТЪПАЛА, ПО КОИТО Е МИНАЛ ХРИСТОС, ОТВОРЕНИ ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ 300 ГОДИНИ (ВИДЕО И СНИМКИ)         Източник: CNN