Транспортният министър обяви война на авиокомпания, свалила семейство на дете с увреждане (видео)

Министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов ще сезира Комисията за защита от дискриминация за случая със свалено от самолет българско семейство с 9-годишно трудноподвижно дете. Инцидентът е станал на 8 август по време на полет на Ryanair от София до Милано, когато детето и родителите му били свалени заради батерията на инвалидната му количка.

Караджов определи като неприемлив опита на Ryanair да прехвърли вината върху наземния оператор и постави шест ключови въпроса към авиокомпанията, сред които – защо при предишни полети със същата количка не е имало проблем, дали има официална процедура за превоз на инвалидни колички, защо помощното средство е било прието на летището, но не е качено на борда, и как се определят критериите за „агресивен пътник“.

Министърът напомни, че според европейски регламент свалянето на пътници с увреждания е крайна мярка, допустима само след изчерпване на всички разумни алтернативи. Затова е разпоредена незабавна проверка от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, а резултатите ще бъдат обявени в края на следващата седмица.

В позиция Ryanair твърди, че количката е била с гелова батерия, която трябва да бъде изолирана за безопасен превоз, и че наземният персонал на летището не успял да установи дали това е направено. Според авиокомпанията, след като били уведомени, пътниците станали агресивни и били свалени от полицията.

Случаят с българското семейство и детето в инвалидна количка е пореден пример за това как формализмът и липсата на човешки подход могат да превърнат една ситуация в унижение. Дори да е имало технически неясноти около батерията, Ryanair и наземният персонал са имали задължението да потърсят решение – не да стигат до крайна мярка, която нарушава достойнството на хора с увреждания.

Още по-скандално е, че вместо да поемат отговорност, от авиокомпанията бързат да лепят етикети като „агресивен пътник“ – удобно оправдание, което звучи познато и от други подобни инциденти. Липсата на ясни, публични и обективни критерии за такива определения превръща това в инструмент за избягване на вина.

Тук не става дума само за нарушен европейски регламент, а за нарушен елементарен принцип – че транспортът трябва да е достъпен и безопасен за всички, включително и за хората с увреждания. Ако авиокомпаниите не са готови да спазват тези стандарти, може би мястото им не е в небето на Европа.