Вместо регулация на заплатите на ръководствата на болниците БЛС поиска 4-кратно увеличение на потребителската такса при посещение на лекар

Българският лекарски съюз (БЛС) предложи потребителската такса при посещение на личен или специалист лекар отново да бъде обвързана с минималната работна заплата, пише Mediapool. Ако това бъде прието, таксата ще нарасне от сегашните 2.90 лв. на 10.77 лв., при минимална заплата от 1077 лв.

Още повече болнични директори са станали милионери на фона на абсурдните условия за млади медици и здравни работници

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че настоящата такса е „унизителна“ и не изпълнява функциите си – нито подпомага финансово лечебните заведения, нито ограничава свръхпосещенията. Според него, решението е възстановяване на принципа от миналото – таксата да е 1% от минималната заплата и да се актуализира автоматично.

Лекарският съюз настоява таксата да се плаща от всички, тъй като в момента множество групи – като деца, социално слаби и хора с увреждания – са освободени от нея, което според БЛС е несправедливо спрямо лекарите.

В началото на годината правителството драстично понижи таксата за болничен престой – от 5.80 лева на едва 1 лев на ден. БЛС предупреждава за дефицит от над 400 милиона лева в Здравната каса още от август, което поставя под въпрос възможността за увеличение на заплатите в болничната помощ.

Освен потребителската такса обаче лекарите получават и други плащания от НЗОК – капитационни, за профилактични и диспансерни прегледи.

Д-р Брънзалов подчерта и нуждата от засилен контрол върху изразходването на средства от НЗОК чрез потвърждение от пациентите след извършени медицински дейности, с цел ограничаване на злоупотребите.

Подобно увеличение на потребителската такса няма да реши дълбоките проблеми в здравеопазването, ако парите продължават да се разпределят „неразумно“. Истинската реформа трябва да гарантира справедливо разпределение на средствата, достойно заплащане на лекарите и медицинските специалисти, както и реално подобрение на качеството на услугите за пациентите. Без прозрачност и контрол, всяко повишение остава само временна мярка с ограничен ефект.

Отново се предлагат временни решения за сметка на данъкоплатците, без реален план за справяне с неефективността, липсата на кадри и хроничното недофинансиране на системата. Вместо да се търсят устойчиви политики, които да подобрят достъпа и качеството на медицинските услуги, се прехвърля тежестта върху хората, докато основните проблеми остават нерешени.