Всички си плащаме за неработещата прокуратура - всеки ден някой я осъжда заради незаконни обвинения

Броят на осъдителните решения срещу прокуратурата за незаконно обвинение продължава да расте, показва последният годишен доклад за работата на държавното обвинение. През 2024 г. влезлите в сила решения по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) са 287 – повече от 2023 г. (281) и 2022 г. (248). Обезщетенията по тях възлизат на над 3.4 млн. лева, като към тях се добавят и лихви, които не се отчитат в официалните данни на прокуратурата.

Делът на осъдителните решения спрямо всички дела по ЗОДОВ достига рекордните 81,9%, при 72,3% през 2023 г. и 78,9% през 2022 г. Впечатляващо е и, че 57% от исковете са заведени за суми над 25 000 лв. и се разглеждат от окръжните съдилища.

Най-често хората осъждат прокуратурата за нанесени вреди вследствие на незаконни обвинения – цели 258 от делата, или близо 90% от всички. Това означава, че почти всеки работен ден в годината съдът признава, че прокуратурата е действала незаконосъобразно спрямо някого. Останалите случаи са свързани с нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, а има и единично дело за неправомерно използване на специални разузнавателни средства.

В отговор на тези данни прокуратурата настоява за промени в закона, така че да бъде осъждана само при доказани тежки нарушения. В доклада ѝ се твърди, че често прокурорите действат по закон, но въпреки това биват осъждани. Обещано е и изготвяне на анализ на съдебната практика по ЗОДОВ за последните пет години.

Всеки работен ден в България съдът признава поне по един случай, в който прокуратурата е действала незаконно спрямо гражданин. Това не е просто статистика – това е тревожен симптом за системен проблем в държавното обвинение. Фактът, че толкова често хора са привличани към наказателна отговорност, а впоследствие се оказва, че са невинни, подкопава доверието в правосъдието и руши представата за върховенство на закона.

Още по-абсурдно звучи желанието на прокуратурата да бъде „осъждана само при груби нарушения“. Така ли трябва да изглежда правовата държава – да компенсира само когато вредата е огромна, а не когато е реална и доказана? Законът следва да защитава гражданите, не институциите, които злоупотребяват с власт. Вместо да се търсят вратички за избягване на отговорност, трябва да се търси истинска реформа – в името на справедливостта.