Забранен по време на социализма и "възкръснал" след него: Каква е историята на 6 май като ден на българската армия?

Гергьовден – 6 май – е не просто празник на Свети Георги Победоносец и на всички с това име. Това е и Денят на храбростта и празник на Българската армия, дълбоко вплетен в историята и самосъзнанието на българския народ. Днес отбелязваме този ден с гордост, но малцина си спомнят, че в продължение на десетилетия честването му е било забранено и заличавано от календара по политически причини.

Началото на военната традиция

Първоначално Гергьовден е обявен за празник на армията през 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг. Свети Георги – символ на храбростта и покровител на воините – става олицетворение на доблестта и патриотизма. В годините до Втората световна война 6 май се чества с тържествени военни паради, награждавания и литургии. Това е денят, в който държавата отдава почит на армията, на загиналите за свободата и на доблестта като добродетел.

Заличаването след 9 септември 1944 г.

С идването на комунистическия режим Гергьовден е премахнат като официален празник. Причината – празникът има твърде силен религиозен и монархически заряд, който е в разрез с новата атеистична и идеологизирана държавна политика. Вместо това, новата власт определя 23 септември – датата на Септемврийското въстание от 1923 г. – за Ден на народната армия.

Дълги години българите не можеха официално да почитат храбростта на армията си на 6 май, а отбелязването на Гергьовден се свеждаше до семеен и битов празник – с курбани и ритуали, запазени в селата и сред народа, но лишени от институционално признание. Църковните литургии бяха ограничавани, а духовенството – под натиск.

Възраждането на 6 май след 1989 г.

С началото на прехода и възстановяването на демокрацията, Гергьовден отново заема полагащото му се място в националния календар. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев 6 май е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Оттогава честването се провежда с военни паради, молебени и тържествени церемонии. Празникът отново се превръща в повод за национална гордост и признание към войнската чест.

Защо е важно да помним?

Заличаването на 6 май по време на социализма е символично – това не е просто премахване на дата, а опит да бъде прекъсната историческата нишка на българската войнска традиция, вяра и патриотизъм. Затова днес, когато чуваме бойните маршове и гледаме армейските паради, нека си припомним, че този празник е бил отнет, потискан и върнат с усилията на едно ново поколение, което настоява за истина и приемственост.

Честит 6 май – Ден на храбростта, на армията и на паметта!