Нашият автор Дени Паскова със свеж текст за лутанията в условия на вирусна пандемия.
Тревожа се. ПОСТОЯННО. СЕ. ПРИТЕСНЯВАМ. Винаги има нещо, което не е наред с мен. Понякога съм съм убедена за около 6 месеца, че имам множествена склероза. Ей така си живея, без значение дали с множествена склероза или нещо ми се е пръкнало на клепача и съм сигурна, че НЕ Е АЛЕРГИЧНА РЕАКЦИЯ ОТ СЕДЕМТЕ ВИДА ПРЕПАРАТИ, които използвах, за да изчистя банята, д-р Христозов. Моите уважения...
С тези вечни тревоги, предимно около моето здраве,
винаги имам милиони малки причинки, които ме правят луда, само защото се взирам
в тях в търсене на проблем. Не съм достигнала дотам да разбера, че най-вероятно
съм себична кучка и просто ми се живее и се притеснявам да ме няма. Нито съм
потърсила помощ.
Гинеколог веднъж в годината, казват, добре, два пъти.
КАК ТАКА НЯМА ДА ОТИДА ПОНЕ 8!?!?!?!?)?)?&@€@/!/@-"
Боли ме черния дроб. Край. Рак. (Но дума да не става
за половин бутилка водка предишната вечер, в компанията на неизвестно
количество Aftershock и Jägermeister.)
Разкървих си пъпка на челото. Ами ако е била нова
бенка? Рак. 100%. Ей това значи сам да се вкараш в г*за си, от баба ми го знам.
Закъснява ми цикъла с 5 часа. НЕ ДНИ. ЧАСА. Най-лесно
се правят деца и борчове....
До аптеката за тест. Докато уринирам върху някаква
фенси писалка пишкатор, леля Фло вече се е появила и менструалните болки ми
бият шибано воле в яйчниците.
И така, де.
КУЛМИНАЦИЯТА. Хипохондрик и пандемия. На ви на всички
модерни домакини, които махнахте "здраве" от късметите за баницата и
сложихте "почивка в Тайланд"!!!
Докато не дойде този крал на вирусите, пандемия за мен
беше филм. Доста смешно, защото бях на 12, с някакъв грип и кашлицата ми беше
по-силна от тази на всички болни във филма. "Този вирус е убиец. Хората си
чупят ребрата от силната кашлица." И ето там, на 12 години, аз си
помислих, че имам счупено ребро, защото се дера като магаре. Е, да, ама не.
Каза Петко Бочаров и майка ми ме намаза с мед и ХЛЕБНА СОДА по гърдите и гърба.
Лъжица мед, зехтин и ракия от баба (гадост) и бях пушка за 10 дни.
Да де, ама сега няма кой да ми дава отвари и мехлеми, нито да ме спаси от хипохондрията.
СЕГА НАИСТИНА ИМА ЗА КАКВО ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМ И ТО Е
ТУК.
Извънредно положение. Обявиха го, мамка му. Мажа
ръцете с дезинфектант, задълже на спиртна основа, и още съм на работа. Баба ми
е звъннала да пия топла вода с лимон и да си правя гаргара с дафинов лист.
"Абе, бабо, да не съм расла в гнездо, пия витамин Д от половин година и
смуча таблетки с цинк и прополис." Искам с колегите да не сме толкова
наблизо. Тръгвам си. Чувам, че магазините са празни. Вече имам сърцебиене, но
този път най-вероятно не е инфаркт. Може би се паникьосвам. Но може и да е
инфаркт. Мийте ги тия г*зове като няма тоалетна хартия, бе, мамка му.
Осъзнавам, че вкъщи имам 1 пакет отворена червена леща , която нямам идея как
се готви, 2 кисели млека и бисквитки Орео.
В следващите дни напазарувах от едно квартално
магазинче. В още по-следващите, се оказа, че мога да готвя. Монката се прероди.
Започнах да осъзнавам, че живея в момент, за който децата ми ще четат в
учебниците си. Велико. А ако действително оцелея, че да имам деца... БОМБА!
Дните минават ту като пясъчен часовник, ту се чувствам
все едно гледам Марни - докато разбера какво точно ѝ има, г-н Хичкок, и бях
задрямала 6 пъти.
Да споменавам ли, че температурата се мери по 17 пъти
на ден? Веднъж видях 37.3 СЛЕД БАНЯ и на следващия ден си направих тест за
краля. За всички, които четат това, да, не ви казах, приятели. Аз съм Дени, на
21 и си направих тест за краля, защото спокойствието ми не струва 100 лв.
Отрицателен!?!?!?!?!?!? Пи Си Ар, Ми Си Елиът.
(Нещо прикашлям два дни и тия пичове със скафандрите 100% са объркали.
Дали достатъчно добре ми бръкна в гърлото с тоя тампон? Бе бая добре ме забърса
уж, но знае ли човек... Не че е подходящ момент да искам да съм кралица, ама...
Май нищо ми няма, сигурно съм се притеснила.)
Няма как да се притесниш и да прикашляш, затова се
пръсках 7 дни с някакво лекарство за гърло "МАДЖЕСТИК" и ако не
затвърди името си с подобряването ми, тоя "МАДЖЕСТИК" е за коша. Ще
си разбия главата. Пих чай за бронхит.
Ден 29, имаше едно предаване "Островът на
изкушението". Не, не го гледам, но всичко е изкушение. Кафе на пейка пред
блока, все едно си на залива в Амалфи. Ни Амалфи, ни пред блока. За 29 дни
излизах два пъти до магазина и веднъж на "разходка" с колата. Не е
човешко. Но понякога ако има правила, е по-добре да се спазват. Защото
спомените от вкъщи може и да останат, но без да спазваме правилата, Амалфи е с
дни и месеци по-далеч от това да го видим.
Няма как да ви говоря за това, че ще се срещнем след
време и ще се прегърнем, как ще оценим момента и колко ще сме щастливи. Така е,
но не мога повече да пиша и чета за това, защото е смотано и стига сте ревали.
Човекът, който се притеснява за ВСИЧКО, ви моли да не ревете. Светлина на
живота ми, мамооооо, наистина ми липсваш. Но не ми се плаче повече. И не ми се
притеснява и не ми се гледа телевизия. Не пускам брифинги вече, понякога чета
новата информация, понякога не я чета. Просто направете всичко, за което не ви
остава време по принцип. От всички тъпи и клиширани съвети, този е най-полезен
и най-не-cringe.
"Да, човекът е смъртен, но това не е
най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен." Живейте го,
мамка му.
deynahsblog.blogspot.com
