Пандемията погубва животи, имунната система ги спасява.
Въпросът е ако ние го наричаме „вирус-убиец”, дали Земята не го нарича „имунна реакция” към истинския вирус сеещ смърт. Дали за нея истинският вирус не сме ние, хората. Ние, които се разпростираме навсякъде и бързо и агресивно завладяваме територии. Ние, които буквално изрязваме белите дробове на Земята, замърсяваме въздуха й, убиваме живите й организми, изпиваме силите й и сме причината за все по-високата й температура. Дали не стигнахме твърде далече и всички тези симптоми не задействаха имунната защита? За сега – само, за да ни стресне. За да направим поне една крачка назад. Да спрем поне за малко да копаем, сечем, бълваме и заливаме и да се замислим. Да ни бъде даден шанс да се замислим.
Само за един месец откакто хората сме прибрани по къщите си каналите на Венеция се изчистиха и заплуваха риби и лебеди. Въздухът над Китай е двойно по-чист, а за първи път от 30 години от Индия могат да се видят Хималаите. Китове пък бяха заснети в непосредствена близост до бреговете на Марсилия. Астрономи твърдят, че никога не са виждали звездите по-ясно. Сеизмолози споделят, че никога не са „чували” Земята по-ясно и в момента дори могат да предвиждат слаби земетресения. Не е ли хубаво?
Не е ли хубаво да помагаме на по-възрастните с покупките, с лекарствата, защо е нужна пандемична криза, за да го правим?
Не е ли хубаво да прекарваме повече време заедно със семействата си? Да погледаме как децата растат без да бързаме за срещи с непознати?
Не е ли хубаво да чуваме всеки ден родителите си по телефона без да претупваме разговора, защото някой някъде ни чака.
Замислете се!
Световни лидери говорят на един език, всички държави са
заедно от едната страна на барикадата, всички хора по целия свят никога не са
били по-свързани и по-близки… никога! Заедно! Срещу вируса, срещу страха, срещу
безсилието!
Имаме шанс да се замислим. Имаме време да поразсъждаваме
да се убедим, да си обещаем да променим нещо, макар и малко. И когато всичко
лошо отмине, дано не забравим какво сме си обещали. Защото това може да е бил
последният шанс, който сме имали.
Имаме шанс, нека се замислим!
