Ако си жена или си роден от жена, виж това! В този материал не се шегуваме. Не може да се шегуваме, когато става въпрос за живота и съдбата на хиляди жени в една държава с крайни и антицивилизационни разбирания. Чуйте какво имаме да кажем в Коментара на "Господарите" с репортера ни Виктория Симеонова, редактора Дени Паскова, режисьора на монтажа Павлина-Калина Церовска и оператора Йохан Вирт.
В 21 век жени, които се намират само на около 3 хиляди километра от тук са брутално убивани заради античовешките закони на една страна. Това е Иран. Преди месец, така наречената „морална полиция“ на Иран, арестува Махса Амини. Тя е просто едно момиче на 22 години, което в този момент заминава с родителите си за Техеран.
Според „моралната полиция“ Махса е показала част от косата си под хиджаба. Това е шалът, който всички иранки са задължени да носят от 1979 година, когато се случва така наречената Ислямска революция. Тогава религията става основа на целия политически и икономически живот в Иран. Всякакво външно влияние към Иран започва да се счита като вражеско. Оттогава жените трябва да покриват телата и главите си на публични места, забранява им се да бъдат сами на публични места, да карат колело, да шофират, ограничават се образователните им права. Това са все неща, които ние приемаме за даденост и забраната им ни се струва абсурдна.
Хладнокръвното убийство на Махса
Махса е прибрана от „моралната полиция“ в присъствието на родителите си, а въпросните „полицаи“ казват на майка и, че я водят на едночасово обучение за това как да носи хиджаба си правилно. Подобно обучение не съществува, а малко по-късно родителите на Махса я намират в безпомощно състояние. Махса е пребита, в кома и изпаднала в мозъчна смърт. Иранските власти казват, че това е инфаркт. Ние и всички хора по света казваме, че кръвта по лицето и и травмите на мозъка и са убийство. След смъртта на Махса, иранските власти се сблъскват с най-мащабните водени от жени протести в историята на страната.
Жени излизат от домовете си без хиджаб и носят шаловете в ръцете си, а след това ги горят – не като символ на неуважение към исляма, а като яростен и оправдан акт на желанието за връщане на правото на избор. Дами подстригват косите си на публични места и плачат. Жени качват видеа в социалните мрежи с описания „Обличам се и излизам да ме убият.“
Така и става, най-малко 76 протестиращи са убити от иранските сили за сигурност по време на протестите в страната.
Доста често е трудно да си жена, но не можем да си представим колко точно трудно е да си жена в Иран в този момент. Всички хора в Иран, които призовават за помощ са следени в социалните мрежи. Управляващите в страната спират достъпа до Инстаграм и Уатсап, за да блокират опитите на гражданите да създадат още по-масова организация за протест.
Какво можем да направим за тях ли?
Да бъдем съюзници, които ги подкрепят. Протести има в цяла Европа, в САЩ, Канада, дори и в България. Хората в демократичните общества често не осъзнават, че гласовете им са най-голямото оръжие. Гласовете на жените в Иран са отнети, затова всички, които можем, трябва да говорим вместо тях! Не забравяйте - бунтовете в Иран не са бунт срещу исляма – те са бунт срещу сексизма, хомофобията, корупцията и властта и ЗА цивилизацията. И докато споделяме една планета – трябва да поемем отговорност да бъдем гласът на всички, които нямат право да го използват.
