По-рано днес здравният министър Асен Меджидиев потвърди, че децата, разменени в столичната болница „Шейново“, са върнати на биологичните им родители. „Изключително щастлив съм, че този проблем е решен”, каза той. И не уточни дали това се е случило с извънсъдебно споразумение или не.
Припомняме, че за случая стана ясно в края на декември. От болницата потвърдиха, че е станала грешка в родилното отделение, като новородените са били разменени веднага след раждането. ДНК тестове доказаха окончателно кое бебе на кое семейство е.
Разменените в „Шейново” бебета вече са при биологичните си родители
И макар действително да е положително, че тази сага най-сетне приключи, да изразяваш радост в подобен момент не изглежда релевантно. И то от страна на „компетентните органи“, пряко замесени в забъркването на каша, достойна за сапунен сериал.
Има място за отдих, г-н Меджидиев, но не и място за радост.
В минутата, в която настроението Ви започне да става по-приповдигнато, можете да си помислите какви ще бъдат последствията от действията на явно не напълно компетентния персонал на акушеро-гинекологичната болница.
Казусът може да е приключен, но не и човешките емоции. Можете например да си представите какво ѝ е на едната майка, живяла седмици с бебе, което не е нейното. И през какъв ад е преминала, докато е чакала рожбата ѝ най-сетне да е в нейните ръце, а не в тези на чужда, непозната жена. Можете да си представите също така как се чувства втората майка, свикнала с детето до нея, което сега трябваше да върне.
И също така можете да си помислите параноята в умовете на редица настоящи или бъдещи майки при мисълта, че и на тях може да им се случи нещо подобно. Или че вече им се е случило…
Въпреки проверките и почти козметичните наказания, остават много въпросителни за това как е допусната тази размяна. Трудно е да кажем дали е по-добре да става въпрос за корупция, небрежност или просто незаинтересованост. Но случаят с двете бебета е още един красноречив пример за здравната система на България, която от години функционира в условия на изкуствено дишане. Същата тази система, която редица правителства се заричат да реформират без какъвто и да било успех.
Чудесно е, че децата вече са при биологичните си майки. Пожелаваме им здраве и сили да превъзмогнат ужасната случка. Но в моменти като този сигурно е нормално да се зачудим: a може би министърът е за размяна? С такъв, който вместо радост, ще изрази повече критичност към ситуацията и виновниците за нея. Или пък да си разменим здравната система с такава, която работи ефективно и кара пациентите да се чувстват сигурни в нея?
Сещаме се за още няколко министри, партийни лидери и други висши фигури в държавата, които всъщност с удоволствие бихме искали да разменим за нещо различно. Засега обаче – още от същото.
Автор: Катя Димитрова
