Искаме ли България да се превръне от парламентарна в президентска република? Това е въпросът, на който някои от гражданите вероятно биха искали да отговорят на бъдещия референдум, иницииран от партията на Слави Трифонов. Макар за всички ни да е очевидно, че това е последна сламка, за която удавниците от „Има такъв народ“ се хващат с надеждата за привличане на още малко държавни пари, си струва да видим кои други държави са приели тази форма на управление и как е повлияло това на тяхното развитие.
“Има такъв народ” иска референдум (видео)
Да започнем с дефинициите
Президентската република е форма на управление, при която държавният глава се избира пряко от народа. В тази система изпълнителна, законодателна и съдебна власт са конституционно независими една от друга. Те не могат да се разпускат взаимно. Президентът е отговорен за прилагането на законите, законодателната власт - за изготвянето им и съдилищата за - отсъждането. Всеки получава специфични правомощия да проверява и балансира останалите.
Президентската система е в контраст с парламентарната система, при която ръководителят на правителството идва на власт, като печели доверието на избран законодателен орган.
Тази система е измислена от основателите на САЩ, за да осигури алтернатива на парламентарната форма на управление. Все пак това не означава, че президентът има надмощие като министър-председателя или парламента. Би трябвало властта в президентската система да е разделена на няколко нива, така че никоя личност или институция да не получава авторитарна власт.
И още. Пълната изпълнителна отговорност се възлага на президента като индивид, а не колективно на Министерски съвет, както е в парламентарната система. Кабинетът на президента не се състои от законодатели, а от лица, които се считат за способни от него. Всъщност, на законодателите е забранено да заемат изпълнителни длъжности и обратно. Обратно, президентът не може да създава закони. Той може да наложи вето, но законодателната власт може да ги отмени, ако за това има широк консенсус.
Искаме ли диктатура, маскирана като “президентска република”?
Къде се прилага?
Президентската система е доминиращата форма на управление в континенталната част на Америка. Цели 18 от нейните 22 суверенни държави са президентски републики, с изключение на Канада, Белиз, Гвиана и Суринам.
Разпространена е и в Централна и Южна Западна Африка и в Централна Азия. За разлика от тях, в Европа има много малко президентски републики, като Беларус, Кипър и Турция са единствените примери.
Предимства и недостатъци
Сред най-често посочваните предимства на президентската република е това, че изборите са преки. Нещо, което в България така или иначе не ни липсва. Наблюдава се и разделение на властите, което също от години е налице и по нашите географски ширини. Или поне на хартия.
Според някои, тази система може да подпомага по-бързото вземане на решения. Президент, натоварен със силни правомощия, може редовно да повлияе на промените по бърз начин. Защитниците ѝ смятат още, че един президент може да ще предложи по-стабилно лидерство.
Като голям минус може да се отчете обаче, че има голяма вероятност за появата на авторитаризъм. В президентската демокрация президентът и законодателната власт имат подобни мандати от обществеността. Това означава, че конфликтите между изпълнителната и законодателната власт на правителството може да се окажат трудни за разрешаване. Когато президентът и законодателната власт са на кръстопът и правителството вече не работи ефективно, има силна мотивация да се използват извънконституционни средства, за да се излезе от задънената улица.
Разделението на властите в президентската демокрация разделя законодателната власт и резиденцията като две паралелни структури. Това разделение вероятно ще създаде неприятна и дълготрайна политическа криза. Освен това тези политически безизходици свеждат до минимум отчетността, като дават шанс на законодателната власт и президента да играят игри на обвиняване без край. Лесно е или за законодателната власт, или за президента да избегнат грешки, като прехвърлят вината на другия.
Да не говорим за „уволнението“. Често президентската демокрация затруднява по-ранното освобождаване на държавния глава от длъжност, например след като ръководителят на държавата предприеме непопулярни действия.
Дори когато се окаже неефективен, дори когато стане непопулярен, дори когато политиката му не е приемлива за повечето сънародници на президента, държавният глава и неговите методи на управление могат да продължат до следващите избори и след това.
Освен това, докато освобождаването от длъжност чрез импийчмънт е разрешено от повечето конституции, процесът често може да бъде иницииран само в случаи, когато държавният глава или е нарушил закона, или е действал против конституцията. Oбикновено импийчмънтът е изключително труден в сравнение с отстраняването на партиен лидер.
Много експерти посочват и че има значително по-малка вероятност за ефективни закони в президентската демокрация. Най-вече защото се наблюдава по-малко хармония между изпълнителната и законодателната власт. А и президентската демокрация може да доведе до некомпетентна обществена служба. При такава форма на управление държавният глава може да назначава когото пожелае за отделни държавни длъжности и да ръководи различни портфейли. Това означава, че когото и да назначи президентът, той не подлежи на никакъв контрол или одобрение от другите клонове на правителството, особено от законодателната власт.
И това не е всичко – тук също има повишен риск от бавно вземане на решения поради критики от страна на законодателната власт. Това пък обикновено води до бавно развитие или задържане на конструктивни решения за електората.
Искаме ли диктатура, маскирана като “президентска република”?
Горчивият опит на други страни
Преди да помислим за каквато и да е промяна, можем да улесним собствения си живот, поглеждайки към други държави, вече избрали президентката република като форма на управление. Само на Стария континент имаме два красноречиви примера с поведение на диктатура – Александър Лукашенко в Беларус и Реджеп Ердоган в Турция. Грубо и системно нарушаване на гражданските права, сериозни наказания за тези, които се осмеляват да противоречат на висшия орган, цензура на всички нива. И определено невпечатляващи икономически и дипломатически решения. Това ли е, което бихме могли да поискаме?
Беларус, подобно на нейните бивши съветски републики, беше изправенa пред дълбоки икономически проблеми след разпадането на СССР, което я превърна в седмата най-бедна европейска страна по данни за 2022 година.
Преди 1990 г. там се наблюдаваше висок стандарт на живот и икономиката се справяше феноменално. Беларус беше изправена пред икономическа криза до 1996 г., след което започна да се възстановява. БВП на глава от населението на там към момента възлиза на 6604 долара.
Любопитно е, че през 2021 година доверие в държавния глава са имали едва 34% от населението. Цели 46 на сто са заявили, че не вярват на Лукашенко.
Над 10 000 българи щурмуваха пазарите на Одрин само за ден (видео и снимка)
А какво се случва в Турция на фона на чудовищната инфлация, заради която южната ни съседка се превърна в още по-любима дестинация за българите? В последното проучване от 2022 година хората там са гласували доверие от едва 3,9 точки на президентската институция при възможни 7.
Но нека да погледнем към Южна Америка, където положението е в пъти по-тежко. През последните месеци и години наблюдавахме жестоки протести в държави като Перу, Бразилия, Венецуела и други. В страни като тези не само доверието е ниско, но и търпението е отдавна изчерпано. Граждани, недоволни от бедност, цензура и ниско качество на живот като цяло се обявяваха против авторитарни президенти и много от тях бяха наказвани за дързостта си. Отново – това ли искаме?
Ситуацията не е никак розова в африканските държави, последвали пътя на едноличната власт. Това е лесно да се провери – като просто следим какво се случва извън границите на България, слушаме и четем новини от достоверни източници.
Има ли почва президентската република у нас?
Не, няма. Поне засега. Дори част от хората, които все още пазят симпатии към образа на шоумена Слави Трифонов, да гласуват положително, от референдума не могат да се очакват нито висока избирателна активност, нито промяна във формата на управление на България. Самите поддръжници на „Има такъв народ“ знаят това много добре. И за почти всеки е ясно, че това е отчаян опит за задържане на политическата сцена.
Впрочем, не е случайно, че в момента, преди поредните парламентарни избори у нас, се говори за провеждането на обществено допитване, чиято цел е да забави приемането на еврото като парична единица, планирано за 2024 година. Идеята е на проруската партия „Възраждане“ с лидер Костадин Костадинов. Малко вероятно е да мине и този референдум.
За нас, гражданите, е важно да гледаме, както се казва, „тайминга“ на събитията и да разсъждаваме над това защо едни хора правят едни неща в един даден момент. Защото никога нищо не е случайно.
Автор: Катя Димитрова
