186 години от рождението на Васил Левски - жив ли е духът на Апостола и днес? Този въпрос няма как да не идва в мислите ни на този ден, 18 юли. Но първо - кой е Васил Левски?
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово, той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация. През целия си живот той се бори за свободата на България. И не само с оръжие, но и с просветителска дейност - служи в църквата, а по-късно става и учител. През 1868 година обикаля България в опит да изгради революционна организация.
Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски – нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия, разривът с Димитър Общи, който на своя глава обира османската хазна в Арабаконак, и последвалите разкрития от османската полиция. Така националният ни герой е заловен от османците в края на 1872 година. На 18 февруари по нов стил е изпълнена присъдата му - смърт чрез обесване.
Все още историците спорят кой е предал Левски. Едно е сигурно - човек, живял по нашите земи е. Гените и на предателя, и на Апостола са сред нас, българите и днес.
Wiki Commons
Как в БНТ1 оцениха живота и делото на Васил Левски
Философията на Левски
През целия си живот Васил Левски се е борил за "чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание". Би трябвало това да остане като философия за поколенията. Уви, съвремените политици имат доста различно виждане за живота у нас. Разделението на хората е техният начин да управляват. А за заветите на Левски се сещат само на думи и само когато държат реч по повод рождението или смъртта му.
"Ако печеля, печели цял народ. Ако загубя, губя само себе си". Това е още един цитат от Апостола, който до отдалечава много от съвременните представи. Колко хора познавате, които биха жертвали живота си за народа днес? А вие сред тях ли сте? Но отговорете честно, защото никога не се знае какви предизвикателства носи утрешният ден. И дали няма да се наложи думите да се превърнат в дейстия.
Друг важен елемент, помагащ да добием представа за идеологията на Апостола, е отношението Му към Русия.
"Никому не се надявайте. Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…", споделя Той пред другарите си. А поводът - опитите на Русия и Сърбия да твърдят, че ще освободят България.
На въпрос какво би правил Левски след Освобождението, той обяснява, че ще отиде в Русия. Но не от любов към нея, а защото "там народът е дори по-наведен и по-притиснат от нашия".
Днес "патриоти", кичещи се с портрета на Васил Левски, развяват знамето на съвременна Русия, докато тя поддържа политика, далеч по-близка до тази на Османската империя, от която уж ни е освободила. Сами може да си направите изводите колко искрени са тези хора в любовта си към Апостола, щом така предават заветите му.
Жив ли е духът на Левски днес?
Би трябвало духът на националния ни герой да живее у всеки от нас. Но дали е така? Огромен процент от хората в България знаят името Му, но не и биографията, не и философията на Апостола. Когато историците се опитват да ги запознаят с тези важни детайли, предначертали на практика бъдещето на България, много повече са тези, които предпочитат да не слушат и да не четат. За тях Левски е търговска марка, маска на фалшив патриотизъм, но не и философия.
И въпреки псевдопатриотите у нас, всъщност духът на Апостола е жив. Той е в хората, които се борят България да бъде европейска "чиста и свята република" без расизъм, без разделение между хората и без почит към една или друга чужда държава. Той е в тези, които излизат на спортните и културните сцени "за България", а не заради личните си финансови или други подбуди. Духът на Левски е в учителите, които не учат децата да преразказват или направо рецитират уроците, а ги учат на свободолюбие, на отстояване на правата им и защита на онеправданите. Духът му е в още много хора. Но достатъчни ли са те за истинската свобода?
Ако всички ние не осъзнаем, че трябва да съхраняваме заветите на Апостола, един ден този дух ще изчезне. Дълг на всеки от нас е да го пазим. Да го предаваме на поколенията. Да се вслушваме във всеки детайл, до който можем да стигнем през тефтерчето на Левски - един от малкото автентични източници, помагащ да се докоснем до Него. До един Човек, който ако днес беше у нас, вероятно щеше да бъде предаден много по-рано. Тъжно, но факт. Просто защото днес е по-лесно да предадеш хората, отколкото да се опиташ да разбереш какво се опитват да кажат. По-лесно е да се наведеш, отколкото да се бориш.
Всъщност винаги е било така.
Автор: Виктория Симеонова
