3-те основни проблема на българското образование - това е коментарът на "Господарите" във връзка с днешния 15 септември. Честито начало на новата учебна година!
Децата отново тръгват на училище и отново няколко дни на фокус ще е образователната система. Може би около три дни - можете да ги преброите. Всяко чудо е за три дни в България.
Наше подставено лице опита да направи дарение за “Детски линейки сега” (РЕПОРТАЖ)
Проблемите обаче остават и като че ли никой няма интерес да говори за тях директно. Заобикалят се важната тема за личността в образованието по оста ученик - учител - родител. Фокусът е върху програми и облекчаване, но основният фактор, който дърпа системата надолу, е човешкият капитал.
Учителите
Много голяма част от учителите имат огромен стаж и това като че ли им дава самочувствието, че могат и знаят всичко. Истината, че почти нищо не знаят за днешните поколения. Никакви проформа обучения не могат да помогнат. Хартията, наречена "успешно изкаран тренинг", е пародия и имитация на подобрение. Учителят трябва да има съвсем друг подход. Онези старовремски методи с авторитарната класна стая не работят. "Трябва да имат уважение към възрастния" е просто някакво имагинерно пожелание.
Днешният даскал трябва да е на първо място психолог. Да се интересува от личността на детето. Ако не ти пука за това детете, което те гледа право в очите, няма как да го научиш на каквото и да било. Сваляме шапка пред всички съвестни педагози в страната и им благодарим. Но има и хора, които в деня отиват да си вземат четирите часа и си тръгват. Ако мисията е заплатата, по-добре човек да се хване в друга професия.
Личностният подход, индивидуалните качества - това е разковничето. Разбира се, виновно е и министерството на образованието, което набутва в един клас по 27-28 деца. Няма как за 40 минути да се обхванат всички.
Родителите
Те са изключително виновни, защото са свръхзаети. Не можеш вечер, когато се прибираш, да дадеш телефона или таблета на детето, понеже си изморен от работа. Това не е родителство. Да купуваш храна и да плащаш сметките не изчерпва функцията на родителя. На първо място той следва да откликва на емоционалните нужди на детето, не на физическите. Някак възрастните започнаха да купуват любовта на децата си. Всичко е позволено, всичко може да се купи, навсякъде може да се отиде. Обаче така не се гради авторитет. Нито с викове, нито с бой. Авторитет се гради само и единствено с личен пример, с внимание.
Наистина, ако нямате време за детето си, напуснете работа. Иначе ще продължаваме да обвиняваме другите в системата и порочният кръг ще съществува все така.
Учениците
Те са най-малко виновни, защото им е все по-трудно да видят положителен пример. Адекватен модел на поведение, който да следват липсва масово. По новините по-малко са материалите за успешни деца, макар че има някакви, отколкото репортажите за деца, дишащи балони с райски газ. Много по-напоително се отразяват агресията и простотията, а не добродетелите и ценностите. Учениците просто могат да търсят положителния пример и да му подражават. Четенето на литература пък ще ги научи на човечност, ако друг не успява да го стори.
Също днешните деца са твърде чувствителни. С тях трябва да се говори ежедневно. Свръхреакцията за тях е вредна. Но отново отиваме до ролята най-вече на родителя.
Кое може да се промени?
Революция в образованието ни е нужна, защото и трите елемента в системата са зависими от държавната политика в сектора. Тя може да ги вдъхновни. Или да убие надеждите и мотивацията им. Добре е чиновниците да помислят за инициативи и държавни стратегии, които не са на парче. Да не се опитват да задоволят интересите на обществото само покрай избори. Тоталната реформа може да включва друг подход към класната стая, други изисквания към учителите и децата. Друг тип учебен процес. Може самите деца в гимназията да избират в кои часове да влизат, като да има и един набор от задължителни, разбира се.
Може да се помисли и за това училището да е целогодишно или поне със значително по-малка ваканция. Така ще се облекчи натоварването върху човешкия фактор. В момента повечето деца и учители нямат търпение да дойде лятната ваканция.
Време е за нов тип мислене, нов тип обучение и образование, нов тип методика и подход. И ако ще се правят реформи, нека се правят със замах, а не на парче.
