6 години за 2 живота - за далаверата, наречена “борба с войната по пътищата” (Коментарът на “Господарите”)

8 май 2023 година. Адриан Антонов, шофирайки с над 100 км в час в София, уби на място двама влюбени млади души - Ани и Явор. Последваха протести, обещания за мерки срещу подобни инциденти, поставяне на не особено ефективни камери и ограничения. Съд, заседания, оправдания и още и още… 2 години ходене по мъките за родителите, приключиха с окончателна присъда за виновния. 6 години. Толкова струват според нашата съдебна система два невинни млади живота. 6 години, защото горкият Адриан е станал баща, след като се е отдал на любовта буквално месеци след като е убил Ани и Явор. 6 години, защото бил млад човек и заслужавал да си продължи живота - нищо, че е отнел този на други двама души. 6 години. Толкова струват два живота. По 3 на живот.

Всъщност, като погледнем статистиката, 6 години в България даже са  много. Все пак убиецът на 2 момичета в Благоевград получи условна присъда

Бащата и синът, убили на пътя край Калофер 17-годишната Мария Караиванова през 2021 година, получиха условни присъди

Условна е присъдата и на убиеца на 15-годишния Никола, загинал през 2021 година, след като е бил пометен от млад шофьор, карал с превишена скорост. Само десетина дни след убийството на Никола убиецът му е на дискотека.

През 2023 година 19-годишната Анита е убита на булевард в Ямбол. Шофьорът е на свобода, използва книжката и колата си. Получил присъда от 2 години и 8 месеца, но я обжалва и до ден-днешен.

През 2021 година 7-годишната Моника губи живота си в катастрофа. Съдилищата и до днес се чудят дали да постановят 3-годишна присъда на убиеца, карал с превишена скорост на пешеходна пътека, след изпреварване на друга кола, която е спряла, за да пропусне пресичащите Моника и брат ѝ.

“Цели” 3 години и 4 месеца затвор получи Жечко Кюркчиев, който през есента на 2022 година причини смъртта на 22-годишната Светомира Станчева при тежка катастрофа в Шумен.

Пътният рецидивист Петър Маринашки, получава присъда от 5 години в затворническо общежитие, след като убива 17-годишния Виктор, карайки с превишена скорост и след употребата на марихуана. При катастрофата загива и още едно дете.

Пътният и криминален рецидивист Александър Ковачев убива трима души през 2020 година, шофирайки със 140 км/час при разрешени 50 в Габрово и преминавайки на червен светофар. Осъден е на 8 години затвор общ режим, което означава престой в затворническо общежитие. 

Убиецът на Милен Цветков, който шофира след употребата на цял коктейл от наркотици през 2020 година Кристиан Николов, получи 9 години затвор… но ще излезе на петата за добро поведение - в добрия случай, ако изобщо към момента е зад решетките.

Българският съд постави рекорд с присъдата на Георги Семерджиев, отнел живота на Хариет и на Христина отново в София. Цели 20 години би трябвало да лежи в затвора. Би трябвало, нали… знаем си системата.

През 2023 година в катастрофа загива 23-годишният Йордан Бозуков. Той е пометен от пътния рецидивист с двойно гражданство Лютви Хасан. Шофьорът бяга в Турция, след като е бил пуснат от полицията едва няколко часа след инцидента. От стреса приятелката на Йордан, която по това време е била бременна, губи детето си.

14-годишната Александра е убита през 2019 г. в София, докато пресича на пешеходна пътека и зелен светофар. Делото за смъртта ѝ е започнало едва миналата година - не е ясно дали близките ѝ ще доживеят присъда за убиеца.

Родителите на 15-годишния Филип, когото пиян шофьор помете на пешеходна пътека в центъра на София преди две години, още очакват справедливост. Убиецът на Сияна, чиято смърт предизвика най-мащабните протести срещу войната по пътищата провеждани някога у нас, едва ли ще получи повече от 8 години затвор, а вече настоява да излезе от ареста, защото имал семейство. Сякаш невинната му жертва няма такова.. И още, и още.

Политиците всеки път обещават ефективни мерки срещу войната по пътищата. А после уж независимите съдии доказват, че убийците могат да се чувстват напълно безнаказани - така или иначе дори убийството им се разминава с условна или няколко места зад решетките, ако случат на една идея по-строг съдия. За престъпления, за които в нормална държава освен десетки години в затвора, получават и доживотно отнемане на правото да сядат зад волана. Нормални държави, в които да направиш дете, докато те съдят за убийство на пътя, не те прави по-малко убиец. А коктейлът от наркотици не се прикрива от полицаи. 

Тука е така, скъпи приятели. Убиваш не един, а двама души и получаваш 6 години затвор. Тука е така. Обещават ни справедливост, а ни демонстрират тотална липса на такава. Тука е така. Така и ще остане, докато мълчим и търпим, гледаме отстрани близките на жертвите на пътя и им се караме, че са замърсили с балони в небето по случай 1 юни, който вместо да празнуват с децата си, прекараха на тиха панихида в тяхна памет. Докато оставяме съдии и прокурори да постановяват условни присъди за отнети животи и така дават крила на убийците, че каквото и да си позволят да направят ще им се размине. Докато си затваряме очите пред корупцията и превръщането на съдебната система в частна фирма и докато сме склонни да бутнем някой лев, за да избегнем наказание или да се “свърши работата” в наша полза. Докато вярваме, че на нас самите винаги ще ни се разминава, че няма какво да стане и че “съдбата си знае работата”. Не съдбата обаче е виновна, а всеки един от нас за своето бездействие, струващо все повече животи. Защото бездействието и тарикатлъкът ни правят съучастници. Въпросът е: Докога, дами и господа управляващи? Докога, дами и господа тарикати? Докога, дами и господа съучастници?