Достъп забранен, особено за “невъзпитани” въпроси (Коментарът на "Господарите")

Поредна демонстрация на „уважение“ към свободата на словото видяхме в парламента. Главни действащи лица – журналистката Кристияна Стефанова, Делян Пеевски и неговата ПР – Велислава Кръстева.

Всичко започна с въпрос. От онези, които не се харесват на властимащите. След като Стефанова попита Пеевски за контрабандния канал в Пловдив, последва добре познатият сценарий – изненада, раздразнение и… отнемане на акредитация.

ПР-ът на ДПС Велислава Кръстева първо се направи, че не познава журналистката:

„Вие от коя медия сте?“

После се оказа, че знае много добре – и дори си позволи коментар:

„Аз знам, че напуснахте Евроком, затова…“

Истината е, че Стефанова „напусна“ след предишна серия от неудобни въпроси към същия Пеевски. Съвпадение? Едва ли.

Сега, вече като част от подкаста „Интервюто“, тя бе лишена от достъп до парламента – мястото, откъдето журналистите могат да задават въпроси. Или поне можеха.

Колегите ѝ научиха за решението едва след като достъпът ѝ бе отнет, без официално обяснение. А ние, от „Господарите“, нямаме какво друго да кажем освен:

„Познато, много познато!“

Защото подобни ситуации не са изолирани. Буквално дни по-късно Бойко Борисов също се разгневи на репортерката от „Дневник“ Златина Захирова, задето му задава въпроси.

„Или се дръжте възпитано с мен, или просто няма да дойда! Вашите въпроси са като на агент на ПП!“ – каза той.

Преди това пак той бе заявил на Петя Владимирова от същата медия:

„И повече никога няма да ви отговоря!“

Да, така е – журналистите трябва да си знаят мястото.
И ако случайно не мълчат, ще им се покаже вратата.

Само че според правилника на Народното събрание всеки журналист има право на акредитация – временна или постоянна.
Кристияна Стефанова имаше постоянна.
Докато не зададе грешния въпрос на правилния човек.

Свързахме се с нея, за да разкаже какво се случи, какви обяснения е получила и как ще продължи да работи оттук нататък – защото въпросите няма как да бъдат спрени с пропуск.

А ако си мислите, че такива неща стават само у нас – нека си припомним и администрацията на Доналд Тръмп, която също е известна с обиди към журналисти. Разликата е, че в САЩ журналистическата гилдия реагира – обединено и шумно.

У нас? Тишина.
Нито акредитация, нито солидарност, нито особена реакция.

Остават само „кошарката“ пред асансьора и удобните въпроси, които се превръщат в синхрони.
От синхроните – в обществено мнение.
А оттам – в резултати на избори.

Явно така ни харесва.

Но ако на вас не ви харесва, имате избор:
спрете да слушате удобните отговори и не забравяйте, че журналистиката започва с въпроси, не с покани.