Коментарът на "Господарите"
Усещате ли как с течение на времето датите, на които отбелязваме подвига на велики личности стават все по-вяли и някак абстрактни? И това не е само защото по тия географски ширини отдавна не се е появявала велика личност, а подвизи гледаме предимно по филмовите канали.
Напоследък до такава степен сме заляти от дребнотемие и подмяна на смисъла, че въобще забравихме какво е да следваш някакъв идеал. Съвременните хора и идея си нямаме от идеали! Вече почти не се сещаме за нито един, който яката да ни запали – до степен да сме убедени, че си струва да изгорим заради него.
21 век се оказа векът на кухите идеали и връщането към стари, доказано неработещи идеи. Борим се отново за права и цели, които уж си бяхме извоювали и постигнали, но някак проспахме факта, че тихомълком пак са ни ги отнели.
Сега в света живеят поколения, които се взират назад, вместо да тичат напред, които откриват новото в миналото, които искат да ни върнат там, откъдето избягахме с толкова мъки. Питаме се: заслужаваше ли си тогава изобщо някой да умира заради нас? Не предадохме ли героите си? Онези, които вярваха, че бъдещето е мъчно катерене нагоре, а не далеч по-лесното стремглаво слизане надолу.
А сирените не ни ли навяват все повече тъга и срам, че сме много далеч от онези, заради които вият?
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!